По-нататък авторите правят опит да формулират проблема:

 „Проблемът не е в предаването „Вяра и общество“ или в неговия автор и водещ Горан Благоев, а в някои църковни кръгове, които искат проблемите да се премълчават, да се подминават, да се замитат под килима, да се оставят на времето и забравата, сякаш това ще ги разреши, а това най-много ощетява Църквата.“

В това уточнение се изразява съжаление, че някои църковни кръгове ощетяват църквата. Дава се и оценка на предаването: „Единствен свободен формат за дискусия по въпросите на вярата, духовността и религията в национален ефир“.

По тези въпроси се говори, но без да се конкретизират. Едни вярват в Бога, други в Аллах, трети в Буда и други. Едни вярват в патриарха, други в папата, а трети в пастора. Атеистите твърдо вярват, че Бог не съществува. А Бог съществува, Той е Един, и тази истина никога не се съпоставя със съществуващите религиозни учения. Никой не си задава въпроса, какво е религия? Никой и не иска да знае, че религията е търсене на Бога от страна на човека. Най-голям успех в търсенето постигат гръцките философи Анаксагор, Сократ, Платон и Аристотел. Абсолютен провал в духовно отношение претърпяват атеистите, като изразяват категорично отричане на съществуването на свръхестествени сили. Но отричането на тези сили изисква друг начин за обяснението на света. И те обясняват неговото създаване чрез свой бог в лицето на движещата се материя. Именно това доведе света до днешното духовно падение. Вернер Гитт изяснява подробно: „В собственото си мислене и желание всички хора са търсили обратната връзка с Бога и по този начин са възникнали многобройни религии. Думата религия произхожда от латинската дума „религио” (съвест, страх от Бога), която произхожда от глагола „ре” – лигиаре (правя обратна връзка, свързвам отново). Опитите на всички религии да бъде възстановена тази връзка се характеризират със следното: чрез измислени от самите хора предписания (например жертви) и чрез предмети, считани за важни (статуетки на Буда, кръстове, броеници и други) хората да възстановят връзката с Бога. Под религия разбираме всички човешки опити да се достигне Бога. Евангелието разкрива обратното: Бог сам действа и идва при човека” (Гитт, Вернер. Въпроси, които се задават много често. София: Верен,1989).

Проблемите на Цървата са много. Най-големият от тях е голямата изостаналост на БПЦ. Тя не може да излезе пред хората на разбираем български език. Въвела е стандартни откъси за няколко битови случаи, чете ги и не се интересува от това, какво разбират обикновените хора. Йосиф Брадати говори за същото: „Кога пастир соберет овци да ги кармит и не дава им трици и сол, ами почнет да им свири, а они жално блеют. Тако творят и мирски попове. Едва соберут людие в церков, а они почнат да читат псалтир, да поют каноне. Где могут прости людия да разумеют псалтирское тълкование и канонское читание? Мирски цръкви другое правило требуе да имат, книги поучителни по прости язик да се разбират и прости людие безкнижни да разумеют“ (Старобългарски страници. Антология. София: Български писател, 1966).   

БПЦ буквално лъже народа, че накои икони са чудотворни. Думата „лъже“ не е приятна, но е факт. Църквата заблуждава хората, че костите на светиите, наречени мощи, им носят някаква сила, изразена в застъпване  пред Бога за тяхното спасение. Нито иконите, нито мощите трябва да бъдат обект на поклонение. Това е грубо нарушение на втората заповед, която гласи:

„Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята доле, или което е във водите под земята; да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, и Който показвам милост към хиляди поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди‘ (Второзаконие 8-10).

При зададен въпрос относно нарушаването на втората заповед, църковните служители не могат да отговорят. Съответно те на могат да участват в предаване, в което трябва да оправдават своето беззаконие. Служителите сами ще предпочетат да не участват в подобна дискусия.

Четвъртата заповед се отнася за почивния ден и гласи:

„Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда. Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела; а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; в него да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти“ (Второзаконие 5:12-14).

Заповедта за почивния ден е категорична. Тя е между първите четири заповеди, които уреждат отношенията между Бога и човека. Не е ли арогантност, пренебрегнето на мнението на Бога и съобразяването с човешки предпочитания? В този смисъл църковните служители считат, че на 50% са по-прави от Бога. Възможно ли е едно грешно създание да е по-право от своя Създател? Как биха отговорили свещениците на този въпрос? Не могат и няма да отговорят. Те ще държат на традицията и на преподаване на традиционното вероучение. Това посредствено проповядване доведе турското робство, докара на България две национални катастрофи, и допусна пълната победа на атеизма. Това е абсолютна морална деградация. И при това падение на народа, православните служители настояват да реабилитират предишните си грешки.

Защо народът е склонен да се приобщи към православието? Той е доведен до пълно объркване, което го кара да мисли, че оправянето може да стане чрез възлагане на надежди на православието. Лъган от партии и други религиозни движения, той счита, че само православната традиция  ще го спаси от затрудненото положение. Но когато възлагаш на традицията трябва да се съобразяваш и с други традиционни практики. Най-влиятелни от тях са ислямът и атеизмът. Получава се едно разделение на православни, мохамедани и атеисти. Православните и мохамеданите говорят за Бог, атеистите напълно Го отричат. Това е страната на разделението, а от другата страна е Бог, Който е Истината. Отново възниква въпрос – ще останем ли в заблудите или ще се обърнем към Истината? Ще задълбочаваме ли разделението, или ще се обединим в името на Бог? Ще продължаваме ли да живеем в беззаконие, или напълно ще го отречем? Да не се забравя, че става въпрос за морален закон, а не за икономически. Само в Библията съществува морален закон, издаден от Бога. Този закон се променя от известната християнска църква, и въобще не се признава от атеистите, верни на твърдението, че Бог не съществува. Но дори да е така, някой може ли да посочи неговите слабости и да предложи алтернатива? Не е възможно! Всички виждат, че е добър, но не са съгласни с него, защот той пречи на днешните строители на дивия капитализъм. Пречи на православните, защото трябда да се отрекат от своя канон. Пречи на мохамеданите, защото те се кланят на Аллах, а той не е алтернатива на истинския Бог. Атеистите не могат да говорят за моралния закон, защото не признават неговия Автор.

Под писмото е публикуван дълъг списък на неговите автори. Почти няма човек без научно звание. Много професори, преподаватели, духовни „експерти“, икономисти, обикновени хора и студенти. Може ли да се намери от тях човек, привърженик на Истината, т.е., на Бог. От тяхното писмо не личи. Задават се много въпроси, но всички без отговори. Ратуват за продължаване на безсмислената обществена дискусия и не виждат, че духовното състояние ще остане на досегашното незавидно ниво. Тогава каква ще бъде ползата от подобна говорилня? Всеки може да си отговори на този въпрос.

Едно предаване като „Общество и вяра“ трябва да застане на страната на Истината. Трябва да постави Библията като основа, върху която да се изгражда духовната сграда. Всичко, различаващо се от Истината, ще се стопи, защото не може да ѝ устои. И както е писано в Библията, хората на страната на Истината ще се спасят, а останалите ще претърпят втората и окончателна смърт. Православните свещеници говорят за всеобщо спасение, осигурено от Христос. Това не е вярно. Хората сами вземат решение за своята съдба. В това се изразява тряхната свобода. Двете групи са символизирани от двамата престъпници на кръста. Единият възлага на Христос и стига до спасение, другият не Го признава и отива на втората смърт. Няма други варианти. На човека се предлага вечен живот и окончателна смърт, а той избира едно от двете. В единия вариант има надежда, другият е безнадежден. Това ни казва и Библията: „Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование“ (Притчи 14:32).

Много са мненията, както и пътищата, по които върви човечеството. И много мислят, че тези пътища са прави. Но Бог има друго мнение: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт“ (Притчи 14:12).

Хората не могат, или не искат да разберат, че трябва да се държат за Истината. Трябва да се изучават Библията. Когато даден банкер иска да запозне служителите с фалшификацията на банкноти, той не ги запознава с фалшификатите. Това е безсмислено, защото те са безброй. Банкерът запознава хората с най-големите подробности на истинската банкнота. Всички, които се различават от нея, се определят като фалшификати.

Защо в нашето общество не се държи на Библията? Защо всички вероизповедания усърдно защитават своето учение? Защо властимащите са готови да дадат свобода за изучаване на традиционните заблуди? Защо в Конституцията се дава свобода на заблудите? Такъв подход води до пълна бъркотия в обществото? Библията трябва да се изучава! А тези, които я изучават, сами ще получат отговор на въпроса, в какво се състои разликата. С такава увереност завършвам моята книга:

„Библията трябва да стигне до всички объркани и заблудени, тя вдига всички бариери и позволява на всяко човешко създание да тръгне към Божието спасение. И за всеки нека да стане ясно, че този път има точни параметри, определени от Христос: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен” (Йоан 14:6).

Този път към вечността е гарантиран чрез победата Му над „онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят” (Откр. 12:9).

На всяко човешко същество е предоставена благодатната възможност да се възползва от ХРИСТОС – ВЕЛИКАТА ПОБЕДА“ (Г. Крумов. Победата, София, 2018).

GSM: 0896 86 76 33; Ел. поща: geobojur@abv.bg.