Кой “измисли” възкресението?

            Кой и защо постави охрана на гроба?

            Възкръсна ли Христос или гробът беше ограбен?

            Едно от най-наивните обяснения на празния гроб е, че учениците са откраднали тялото, след което са започнали да обясняват този факт с възкресение. По този начин са целели да потвърдят божествеността на Христос. Но никой не се съобраязява с факта, че те не са били в състояние за такива действия. Те са изпаднали в отчаяние и уплаха веднага след залавянето на Христос. Дори най-смелият от тях, Петър, три пъти се отрича от Него, страхувайки се да не го постигне същата съдба. На много хора е известно това поведение на Петър, предварително обявено от Христос:

            “Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене” /Матей 26:34/.

            Състоянието на учениците, настъпило след арестуването на Христос, и промяната която ще настъпи по-късно, също са обявени предварително:

            “Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост” /Йоан 16:20/.

            “Вие всичките ще се съблазните /поради Мене тая нощ/; защото е писано: “Ще поразя Пастиря, а овцете ще се разпръснат. А след възкресението Си ще ви предваря в Галилея” /Марк 14:27,28/.

            Явно учениците не са вникнали в думите на Христос. Те не са искали да повярват, че Пастирят ще бъде поразен, че ще умре на кръста. Затова за тях почти нищо не означава възкресението, за което Христос говори.  

            За разликата от учениците обаче, някои други са слушали Христос твърде внимателно, и са били доста обезпокоени от това, което са чули:

            “Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе рече: След три дни че възкръсна. Заповядай гроба да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. Пилат им рече: Вземете стража; идете, завардете го както знаете. Те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха камъка с помощта на стражата” /Мтей 27:63-66/.

            Това е най-важното доказателство за празния гроб. Грижата на официалните власти за опазване на гроба и невъзможността да бъде опазен доказва, че вестта за празния гроб не е измислена. Тя е неоспорим ФАКТ.

            Има различни обяснения, но те се отхвърлят от разума. Уплашените ученици не са в състояние да преодолеят римската стража, за да откраднат тялото и след това да проповядват една лъжа, за която биха знаели, че е лъжа, и за чието разпространение биха дали живота си. Учениците са обявявали истината, а именно възкръснналия Христос, единственото вярно обяснение на празния гроб. Следствието от обръщането на учениците, от страх и уплаха към смелост, се дължи на това, че те са видяли Христос жив след смъртта Му. 

            Една хипотеза обяснява, че Христос не бил умрял и в хладния гроб се съвзел, след което излязъл от него и се обявил за възкръснал. В тази връзка трябва да се знае, че опитните римляни, изпълняващи смъртната присъда свалят от кръста само тогава, когато смъртта е настъпила. А ако свалянето се налага по-рано, както е в случая, поради Пасхата, се счупват пищялите на осъдените, за да не могат да се приповдигат и смъртта да настъпи по-бързо. Но случаят с Христос се различава от този на другите осъдени:

            “Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия, и на другия, които бяха разпнати с Исуса. Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищялите. Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода. И този, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно, и той знае, че говори истината.” /Йоан 19:32-35/.  
            Йоан не е имал отговор на въпроса, защо след пробождането  на Христос от гърдите Му изтича кръв и вода. Той е знаел, че на кръста се умира от задушаване, поради което няма причина за натрупване на кръв и вода. Затова, поради съмнение да не бъде обвинен в лъжа, потвърждава, че това което е видял е истина. Йоан не би могъл да знае, че смъртта на Христос е настъпила поради разрив на сърцето. Истината е, че Христрос не е умрял от задушаване, а от разрив на сърцето, от разбито сърце, разбито от тези, които беше дошъл да спасява, да им покаже пътя за извеждането им от измерението, попаднали след грехопадението, и привеждането им в онова измерение, в което са били създадени първоначално. Христос страда за цялото човечество, включително за тези, които не желаят спасение и отиват в погибел, въпреки желанието на Бога да се спасят всички човеци и да стигнат до познание на истината. Единственото невъзможно нещо за Бога е да спаси тези, които сами избират пътя на окончателната смърт. Групата на отказващите се от предложеното спасение е посочена в Откровението:

            “А колкото до страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклоннците и всички лъжци – тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт.” /Откр. 21:8/.  

            Бог е категоричен – животът на всеки човек на тази земя ще приключи със смърт, след която ще последва възкресение в два варианта. Едното е аналогично на Христовото. То е за онези, които са избрали посочения от Него път, и за него се казва:  

            “Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила.” /Откр. 20:6/.

            За групата на неверниците и враговете на Христос също ще има възкресение, но малко по-късно: “А другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години” /Откр. 20:5/. Тези хиляда години са така известният милениум, през който земята ще бъде запустена. По нея ще броди Сатана, “вързан с голяма верига”, което символизира липсата на човешки същества, които да продължава да мами. След хилядата години, неговите верни сътрудници от времето на цялата земна история на човечеството, ще му бъдат предоставени. След възкресението им за тях се казва:

            “И те се разпростяха по цялата широчина на земята и заобиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна /от Бога/ от небето и ги погълна. А дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в езерото от огън и сяра.” /Откр. 20:9,10/. 

            Гробът на Христос е строго охраняван, но въпреки това, се оказва празен. Охранявани са и други гробове, пред които са се извивали огромни опашки от хора, желаещи да зърнат своите мъртви вождове. Но техните тела стояха на местата си, докато съвременните демократи, в миналото треперещи пред мустците на балсамираните тела, добиха смелост да ги развенчаят. А един “велик българин”, за да увековечи своята смелост, взриви дори съоръжението, което напомняше на такива като него за безумното поклонение на атеистите пред мъртвото тяло.

            ГРОБЪТ НА ХРИСТОС Е ПРАЗЕН, въпреки строгата охрана. Това не е измислица, не е илюзия, не е легенда, не е предание. Това е НЕОСПОРИМ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ. Пол Алтхаус от университета в Ерланген обяснава следствието от този факт: “Възкресението не би могло да бъде поддържано като теория в Ерусалим дори за един единствен ден или за един единствен час, ако празният гроб не беше неоспорим факт за всички” /Джон Мейсъл. “Бог ли е Исус”/.

            Единственото разумно обяснение на празния гроб е ХРИСТОВО ВЪЗКРЕСЕНИЕ.

            След смъртта на Христос учението Му е погребано заедно с Него. Мъртъв Христос – мъртво учение, възкръснал Христос – живо учение. Без възкресението на Христос не би могло да съществува християнство. Християнството се гради единствено на Христовото възкресение. Възкресението на Христос вдъхва надежда за възкресение и вечен живот на всички, които вярват в Него. Възкресението ни дава основание с увереност да произнесем вестта

“ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА”,

както и без съмнение да потвърдим: 

“НАИСТИНА ВЪЗКРЪСНА”.

            Георги Крумов.