ИСТИНАТА ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО

Новозаветните книги включени в Библията, чиято истина Браун поставя под съмнение, са по-добре потвърдени, с намерените стари ръкописи, от която и да било друга творба на класическата литература, включително Омир, Платон, Аристотел, Цезар, и Тацит. В момента съществуват повече от пет хиляди гръцки ръкописа и още около двадесет хиляди превода на други езици, като латински, коптски и сирийски. Има основание да се смята, че най-ранните фрагменти от ръкописи са от втората половина на първи век. Това е изумително, като се има предвид, че днес съществуват само седем ръкописа на Платон и освен това най-ранният от тях е с 1300 години по-късен от оригиналната творба! Макар и доста отдалечен от оригинала, никой не се съмнява в неговата истинност.

Въпреки съмненията на скептиците, Новият Завет на практика е непроменен. Това се доказва от изключително подробното научно сравнение  на най-ранните ръкописи с други, открити по-късно. Важен е и фактът, че някои от авторите на новозаветните документи са очевидци на описаните събития, или живеят във време, много близко до тях. Например: ученикът Йоан описва подробно това което е видял, и до което се е докоснал лично: „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което гледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота, ... това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас”  /1Йоан 1:1-3/.

Апостол Петър също напомня на читателите си, че учениците „...не са следвали хитро измислени басни, а са били очевидци на Неговото величие” /2Петр. 1:16/.

Между 59  и 63 г.сл..Хр., съратникът на апостол Павел, лекарят и летописецът Лука, пише за тези събития в  своето Евангелие: “Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, с което си бил поучаван” /Лука 1:1-4/.

Светски историци, живяли във време, близко до времето на учениците, потвърждават много от събитията, личностите, местата и обичаите, отразени в Новия Завет. Такива са Йосиф /преди 100-та г.сл. Хр./, римските историци Тацит /около 120 г.сл.Хр./ и Светоний /около 110 г.сл.Хр./, както и римският управител Плиний Млади /около 110 г.сл.Хр./. Ранните водачи на църквата като Ириней, Тертулиан, Юлий Африкански и Климент Римски, всички писали 250 г.сл.Хр., също осветляват точността на Новия Завет. За разлика от Дан Браун, дори скептичните от посочените светски историци са съгласни, че Новият Завет съдържа напълно автентични исторически документи. За достоверността на евангелията говори дори Жан Жак Русо, въпреки че учението му, приложено по време на Великата френска революция,  няма нищо общо с християнството: “Можем ли да кажем, че Евангелията са приказка, измислица за забавление? Приятелю, не е този начинът, по който се измислят приказките. И делата на Сократ, за който никой не се съмнява, са много по-малко засвидетелствани, отколкото делата на Исус Христос.”

ХРИСТОС – БОГ, ИЛИ ВЕЛИК ЧОВЕК, СМЪРТЕН?

Чрез строго съхраняваната “тайна”, Дан Браун се стреми да атакува Христос по косвен път. Той смята, че ако успее да убеди читателите в съществуването на компрометиращи документи, дори да не ги покаже, търсеният ефект ще бъде постигнат – Христос ще се окаже съвсем обикновен човек. Но някои “заинтерсовани” институции имали нужда, “обикновеният човек” да бъде обожествен. Тази задача, според Браун, както се видя по-горе, е решена от “папа” Константин. До тогава дори учениците Му са Го смятали  за обикновен човек: „До този момент в историята, мила моя, Исус бил смятан от своите последователи за смъртен пророк... велик и могъщ човек, но въпреки това човек. Смъртен” /”Дан Браун. “Шифърът на Леонардо. Тайните на Ордена на Сион”, стр.239. ИК “БАРД” – ООД, 2003 г./.

На същата позиция застава и Корана, като признава Христос за велик пророк, но не и за Бог. Жалко е, че тази позиция защитават и интелигентни хора, като някои журналисти, литератори, режисьори и други. Чрез своя авторитет те подвеждат голяма част от обществото, понеже имат чести изяви в медийното пространство. Като изразяват нескрито задоволство от произведения като романа на Браун, те заблуждават себе си и обществото, че откритите по-късни и непълни апокрифни евангелия опровергават Библията.

Стана ясно, че твърдението на Браун относно безбройните произволни промени на Библията е лъжливо. Разкрита беше и наглата му лъжа за “исусовата жена”. Следва да се обърне внимание на богохулното му твърдение, че Исус бил обикновен смъртен човек, обожествен „чрез гласуване” на Никейския събор. Но Библията доказва, че учениците и последователите на Исус не го обожествяват. Те ясно виждат в Него истинския Бог. И трябва да се добави, че който и да било човек - цар, император, духовник – не може да има дял в “обожествяването” на Христос. Учениците и всички запознати с Библията не се съмняват в Неговото Божествено естество. 

В Йоан 1:1 е записано: „В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог”. Тук се вижда, че Исус, Който е наречен „Словото”, съществува преди създаването на света, разграничен е от Отец и същевременно явно е наречен Бог, което показва, че Той споделя същото естество като Своя Отец.

В Колосяни гл.1:16 се оповестява: „...в Него беше създадено всичко”; „Той е преди всичко” /ст.17/ и „...в Него благоволи Отец да обитава цялата пълнота” /ст.19/. Само божествена личност може да бъде Творец на света, да съществува преди всички неща и да въплъщава цялата същност  и природа на Бога.

В Еврей 1 гл. се вижда, че Самият Бог Отец нарича Христос Бог: „А за Сина /Отец/ казва: Твоят престол, Боже, е до вечни векове” /ст.8/. Първа глава от посланието към евреите, посветена изцяло на Исус, започва с думите: “Бог, който много пъти и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни ни говори чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете; Който, като е сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши /Чрез Себе Си/ очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините” /Евреи 1:1-3/.    

Разликата между обикновения човек и Христос, която учениците и последователите Му ясно са виждали, се изразява в това, че Христос не е подвластен на греха. За Неговата Божественост говори и абсолютната Му безгрешност. Докато Мохамед бива съветван да потърси прошка за греховете си, апостол Павел казва, че Христос „...не е знаел грях” /2.Кор. 5:21/.  Йоан се е убедил, че „... в Него няма грях” /1.Йоан. 3:5/, а Петър казва, че Исус „...грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му” /1.Петр. 2:22/. Самият Исус е стигнал дотам да предизвика противниците си с думите: „Кой от вас Ме обвинява в грях? /Йоан 8:46/.

Исус е демонстрирал свръхестествена власт над болестите, природните стихии, падналите ангели и дори над самата смърт. В евангелието от Матей, 4 глава е записано, че Исус е ходил из Галилея, поучавал е, проповядвал е, и е „...изцелявал всякаква болест и всякаква немощ сред народа” /ст.23/. Марко свидетелства, че Исус е смъмрил вятъра и вълните, като им е казал: „Мълчи, утихни!” /Марко 4:39/. Лука описва как Исус среща един човек, обладан от зъл дух, и заповядва на демона: „Млъкни и излез от него!” /Лука 4:35/. Когато един царски чиновник, чиито син е пред умиране, моли Христос за помощ, Той му отговаря: „Синът ти е жив” /Йоан 4:50/.

Както безгрешността на Христос, така и неговите свръхестествени дела формират в учениците му убеждението, че Той е Бог в пълния смисъл на думата. Заедно с това, през цялото Си земно служене, Самият Христос винаги и навсякъде постоянно е убеждавал слушателите си в Своята Божественост.

Когато бил в Кесария Филипова, Той задал на учениците много важен въпрос: „А според вас кой Съм Аз?” /Матей, 16:15/. По-горе стана ясен отговора на Браун. В ярък контраст с това, Симон Петър отговаря: „Ти Си Помазаникът, Син на Живия Бог”. /Матей, 16:16/. Исус не само, че не порицава Петър за богохулство, но одобрява неговото убеждение: „Блажен си Симоне, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, Който е на небесата” /Матей 16:16,17/. Освен това във Второ послание на апостол Петър Исус е наречен „...нашия Бог и Спасител Исус Христос” /2 Петър, 1:1/

Исус е твърдял за Себе Си, че е уникалният Син на Бога. В резултат на Неговото твърдение юдейските водачи са се опитали да Го убият, понеже „..правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога” /Йоан 5:18/. За юдеите това е било върхът на богохулството, защото те много добре са разбирали, че Исус съвсем ясно заявява, че е Бог.

При друг случай Христос открито казва на юдеите: „Аз и Отец Сме едно”. Те отново вземат камъни, за да Го убият, но Той ги пита: „Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме  убиете с камъни? Юдеите му отговарят: Не за добро дело Те замеряме с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе си Бог” /Йоан 10:30-33/.

Исус недвусмислено потвърждавал Своята божественост пред най-висшата религиозна инстанция на юдеите. Там Той потвърждава, че е „Синът на Благословения” и заявява, че ще се върне отново в сила и голяма слава. Тези думи могат да останат незабелязани от незапознати с Писанието, но главният свещеник Каяфа и Съветът са ги разбрали идеално. Те са знаели, че като казва, че е Човешкия Син, който ще дойде с небесните облаци, Исус открито се позовава на пророчеството на Данаил за Човешкия Син: “...Един като Човешкия Син идеше с небесните облаци и стигна до Древния по дни; и доведоха Го пред Него. И на Него се даде власт, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото господство е вечно господство, което няма да премине…” /Данаил 7:13,14/. С това Христос  потвърждава, че е Владетел на Вселената. В Псалм 110 Бог Отец твърди, че Исус ще седи на престола на Всемогъщия и ще споделя Неговата слава. За книжниците, вещи в Стария Завет, които виждат в Христос обикновен човек, подобно твърдение е било абсолютният връх на богохулството, затова „...те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание” /Марко 14:64/.

Дан Браун е последният човек, който би могъл да опровергае Божествеността на Христос. Ако това би могло да стане, биха го направили христовите врагове от Неговото време. Но и те не успяват. Исус Христос ликвидирва опитите им за опровергаване на Неговата Божествеността още в зародиш. 

В потвърждение на Своята божественост Христос ясно показва, че притежава качества, присъщи единствено на Бога. Той проявява всезнание, като разкрива пред учениците бъдещи събития, в които те не вярват. Най-смелият от тях – Петър, е силно обезпокоен и не приема предсказанието: „Тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Мен” /Матей26:34/. Но още в същата тази нощ Петър изпълнява пророчеството. Христос демонстрира пред човечеството Божието всемогъщество. Освен че възкресява Лазар /Йоан 11:43/, но и Сам Той възкръсва от мъртвите /Йоан 2:19/. Проявява и всеприсъствие, като обещава, че ще бъде със своите ученици „...през всичките дни до свършека на света” /Матей 28:20/. И не само това, Исус казва на паралитика: „Човече, прощават ти се греховете” /Лука 5:20/. С тези думи Той извършва нещо, което е прерогатив единствено на Бога – прощение на греховете. Още – Исус приема поклонение като Бог. Тома Му се покланя с думите: „Господ мой и Бог мой” /Йоан 20:28/, а Исус му отговаря с похвала, а не с упрек. 

Христос е правил предсказания за бъдещето. Много от тях са получили потвърждение в рамките на живота на онези, които са ги чували. Така например, Исус е предсказал собствената Си смърт,  пророчество, което учениците Му упорито не приемат, както и Своето възкресение - предсказание от което враговете Му силно се плашат /Йоан 2:19-22/. В 21 глава от Евангелието на Лука Той е предрекал разрушаването на Ерусалим и на юдейския храм. Това пророчество е изпълнено в 70-та г.сл.Хр. до най-малките подробности, въпреки усилията на римския генерал Тит да запази поне храма от разрушение. Месианските пророчества от Стария завет, изпълнени чрез живота, смъртта и възкресението на Христос, както и Неговите собствени пророчества дават неопровержима основа за установяване на истинността на Неговите твърдения.

В последната книга на Библията – Откровението, категорично се обявява, че когато се говори за Бог, се разбира Христос, и когато се говори за Христос, се разбира Бог. Още в първа глава Бог Отец казва: „Аз Съм Алфа и Омега, Началото и Краят, ... Който е и Който е бил, и Който идва, Всемогъщият” /Откр. 1:8/. След това в последната глава на Откровението Христос използва съвсем същите думи за Себе Си: “Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. ...Аз съм коренът и потомък Давидов, светлата утринна звезда. ...Оня, Който свидетелствува за това, казва Наистина ида скоро” /Откр. 22:13,16,20/. В тези стихове и в множество други Библията ясно твърди, че Исус е Бог в пълния смисъл на думата.