ИСУС ХРИСТОС  ОТ ДВЕТЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ –

ЕВОЛЮЦИОНИЗМЪТ  И  БОЖИЕТО СЛОВО

НЕЗАКОННИЯТ СИН

Еволюционното учение представлява основата, върху която се съчиняват фалшиви истории за живота и дейността на Исус Христос. Много представители на съвременния свят, жертви на сатанинско влияние, упорито поддържат виждането, че Христос е един обикновен човек. Според тях Той е различен от останалите със своя идеализъм, благодарение на който в течение на времето бил обожествен. Пример за такова посредствено  виждане се открива в една статия на Капка Тодорова относно “годежа” на Йосиф с Мария. Авторката прави вярна констатация за известността на Исус и Мария, обаче изразява загриженост за “бедния” Йосиф, изоставен, забравен и скрит под “сянката на малкия полубог”. Определя го като “...абсолютен карък, който се жени твърде стар, булката му забременява от друг, а той безропотно отглежда детето й”.  /Капка Тодорова. “Йосиф искал развод с Мария”. В. “24 часа”, 22.12.07/.

В контекста на това определение прозира твърдото убеждение, че Исус е незаконно дете, Мария е блудница, а Йосиф – искрено заблуден. Според евангелистите истината е, че по време на забременяването Йосиф и Мария са били сгодени, а не женени. За онези времена е било немислимо сгодените да предприемат интимно съжителство преди официалния брак, камо ли някой от тях да си потърси друг партньор. И точно затова и жреците от храма не търсят трети човек, а заподозират сгодените в нарушаване на обета, защото и те не вярват в свръхестественото зачатие. Йосиф, обаче, е твърдо убеден, че обетът не е нарушен, и единствен има основание да се съмнява в трети човек. Но понеже не е сигурен, не обвинява Мария, а обмисля да развали годежа. И в тази обстановка се намесват ангелите, за да успокоят годениците, изпаднали в недоумение от случилото се събитие. Те им напомнят, че това е знамение, обещано от Бога стотици години предварително: “Затова сам Господ ще ви даде знамение; ето девица ще зачне и ще роди син и ще Го нарече Емануил /Бог с нас/” /Исая 7:14/.

Общоизвестно е, че бременността на жената е невъзможна без участието на мъжа. Но този аргумент не може да бъде доказателство за блудство от страна на Мария, защото е аргумент на посредствеността. Той пречи на духовно ограничените хора да разберат, че за Бога няма невъзможни неща. Всемогъщият е създал половете и е вложил в тях закона за наследствеността. Той знае как да имплантира в утробата на едно от своите създания ДНК на нашия Спасител, и го е направил със Слово, процес абсолютно неразбираем за еволюциониста. Всъщност, в съвременния свят това нещо вече е възможно и се прави, но по оперативен начин. Със силата на същото Слово Христос е лекувал слепота, без да ползва скалпели. Със силата на Словото Той е лекувал бяс и проказа, гонил е зли духове, възкресявал е мъртви. Всички тези чудеса Исус Христос извършва без оперативна намеса. По този начин е осъществено и свръхестественото зачатие на Мария.

Ето как продължават обаче, внушенията на авторката за човешкото обожествяване на Исус: “Днес два милиарда хора обожествяват Исус, наречен Христос, и следват ревниво заветите Му”. Явно прозира разбирането й, че Христос е обожествен впоследствие. Но евангелията категорично потвърждават, че не учениците са обожествили Христос, а Той Сам твърди това. И не е оставил и най-малката възможност, на който и да е от своите съвременници, да Му дава снизходителната оценка на превъзходен учител. Христос категорично се обявил за Бог, вършел чудеса, които са единствено по възможностите на Бога, приемал поклонение като Бог, прощавал грехове, които само Бог може да прости. Именно за извършените чудеса, с които Той доказва Своята божествена същност, е обвинен в богохулство от висшето еврейско духовенство и предаден на смърт. 

В статията Христос се обвинява като неблагодарник, Който се държи арогантно към родителите си. На загрижеността на Йосиф за отсъствието Му от дома, според авторката, Той го нахокал: “Ти нямаш право да ми казваш нищо, защото не си ми баща”. И веднага следва коментарът: “Само децата могат да проявяват такава черна неблагодарност към родителите си. Въпреки нея, обаче, кроткият Йосиф безропотно прибрал момчето в дома си и продължил да се грижи за него”.

Подобна реплика не може да се намери в никое от евнгелията. Какво сочат историческите документи? Евангелистът Лука, лекар и признат педантен историк, пише следното: “И като Го видяха, смаяха се; и рече майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето баща Ти и аз наскърбени Те търсихме. А Той им рече: Защо да ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми? А те не разбраха думата, която им рече. А Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците” /Лука 2:48-51/. 

Още дванадесет годишен, Христос обявява на родителите си Своето божествено естество. Но това изявление остава неразбираемо, както за родителите, така и за околните. Много е жалко, че този свръхестествен акт на Бога в човешката история остава неразбираем и за съвременните хора.

ОТКРОВЕНИ ЛЪЖИ И ИЗМИСЛИЦИ ЗА ХРИСТОС

 Много тревожен е фактът, че в последно време атаките срещу Христос и Неговото учение вървят по различни направления и най-вече чрез увлекателни романи, сензационни филми и теливизионни предавания. „Съвременното западно общество е пропито от един всеобщо приет двоен стандарт. Да се критикува политеизмът или кастовата система в хиндуизма, или да се упреква Гаутама Буда, че е оставил жена си и сина си, за да медитира в гората, предизвиква незабавни обвинения в нетолерантност и фанатизъм. Да се поставят под въпрос някои аспекти от живота на пророк Мохамед, е политически некоректно в едно плуралистично общество  - а може дори да бъде опасно. Да се посочи каквото и да било еврейско участие в процеса срещу Исус на Разпети петък, повдига светкавични обвинения в антисиметизъм. Но да се напада християнството? Да се окарикатурява Христос и да се говорят и пишат лъжи за църквата, която Той е основал? Никакъв проблем!” /Паул Майер, Ханк Ханеграаф. „Дан Браун и „Шифърът на Леонардо”, стр.9. Изд. „Верен”, 2006 г./

Колкото по-изкривен, изопачен и сензационен е образът на Христос, толкова продажбите и печалбите са по-големи. Паул Майер и Ханк Ханеграаф посочват немалко  примери за това:  

Хю Шонфийлд през 1966 година представя един образ на Исус, който би могъл да се нарече „Псхалният заговорник” – един фалшив „спасител”, който сам е замислил целия сценарий на Голгота;

“Последното изкушение на Христос” – филмирана творба на Никос Казандакис. Тази творба представя на екрана Исус като обект на присмех от страна на апостол Павел;

С. Г. Ф. Брандън, в своите книги обявява Исус за „радикален революционер”;

Джон М. Алегро в книгата си „Исус – почитател на гъбата”, сериозно твърди, че Христос е бил измислен от автори на митове, които изпаднали в транс от халюциногенните качества на гъбата мухоморка и написали Евангелията, за да споделят тайните на култа си.

Мортън Смит в “Тайното евангелие” представя Христос като майстор-магьосник и обяснява чудесата Му като фокусничество:

австралиецът Донован Джойс в книгата “Свитъкът на Исус”, Христос е предстаен като “стареещият спасител”, който преживява Голгота и доживява до осемдесетгодишна възраст.

Всичките тези произведения, както и много неспоменати, разпространяват брутални лъжи и измислици, в пълно противоречие с библейските истини. В книгите на Новия завет не може да се намери никакво потвърждение за верността им. 

СЪВРЕМЕННОТО НАСТЪПЛЕНИЕ НА БОГОБОРЦИТЕ

През 80-те години в редица книги се появява нов образ на Исус – вече като “щастлив съпруг”. Най-влиятелната сред тях е “Светата кръв и свещеният Граал” на Бейджънт, Линкълн и Лий. Тези автори измислят невъзможна сага, която съставлява и основата на сюжета на “Шифърът на Леонардо” – Исус бил женен за Мария Магдалена, и тяхното потомство продължило в средновековната френска династия на Меровингите. Чрез милионите продадени екземпляри, “Шифърът на Леонардо” нанася тежка вреда на каузата на истината. Книгата е преведена на 45 езика по целия свят, а през 2006 г. е филмирана от “Колумбия Пикчърс”.

На какво се дължи този огромен успех? В основата му стои разочарованието от католицизма поради скандалите, свързани с педофилия и хомосексуализъм. Принос за успеха има и възходът на радикалния феминизъм. В своята книга Дан Браун претендира, че възстановява ролята на жените, отнета им уж от водачите на църквата, без изключение мъже. Лъжата умело е  вградена в това изключително завладяващо и интересно четиво, омайва много читатели и те с лекота я приемат за истина.  Реалистично описаните музеи, катедрали и замъци във Франция, умело композираните тайни, загадки, гатанки и мистерии,  завладяват любителите на теориите за световни конспирации, и те остават възхитени. Но прекалено дългото натрупване на кодове за разгадаване на пазената тайна става почти досадно. И накрая, когато целта за разкриване на тайната е почти постигната, се оказва, че няма какво да се разкрива. Упоритото търсене напълно се обезсмисля и това се потвърждава от съпругата на убития в Лувъра пазител на истината: “Всъщност Орденът винаги е поддържал тезата, че Граалът никога не бива да се разкрива” /Дан Браун. “Шифърът на Леонардо”. ИК “Бард” ООД, 2003 г., стр.450/.

Тук всеки читател трябва да си зададе въпроса, защо тази тайна, която с векове чака подходящия момент /според пазителите на истината – “Ордена на Сион”/, не бива да се разкрива.  Отговорът е ясен – няма   какво да се разкрива, няма такава истина, всичко това е измислица. Но без да си поставят подобен въпрос, милиони читатели, увлечени от интересния разказ, на доверие възприемат и злобните нападки на Браун срещу християнството. Неговите сензационни твърдения  напълно удовлетворяват жадните за конспирации читатели, особено що се отнася до “разобличаването” на Христос. И въпреки, че това е все пак само роман, когато той се представя като достоверен факт, става нещо повече от обикновена измислица и нанася тежки поражения върху оригиналната историческа истина. Много читатели предполагат, че допълнителните подробности, различни от Библията, са верни, но те не са. Споменатите “факти” са тясно преплетени с измислици и директни лъжи. Представянето на такива подробности като факти е брутална лъжа. Но Браун постъпва точно така, като още в първата част, озаглавена  “Факт”, представя началните твърдения, върху които се гради целият роман, като действително верни.

БИЛ ЛИ Е ИСУС ЖЕНЕН за Мария Магдалена?

В романа на Браун четем: “...ранната църква трябва да убеди света, че смъртният пророк Исус е божествено същество – поясни Тибинг.  – Затова всички евангелия, в които се описвали земните страни от живота на Исус, трябвало да бъдат изхвърлени от Библията. За нещастие на първите редактори, една особено смущаваща земна тема се срещала във всички евангелия. Мария Магдалена. ... И по-конкретно бракът й с Исус Христос. ...Това е исторически факт...” /”Дан Браун. “Шифърът на Леонардо. Тайните на Ордена на Сион”, стр.250. ИК “БАРД” – ООД, 2003 г./ .

Истината е, че Христос никога не се е женил. Нито в преданията на ранната църква, нито в Светото Писание, дори в чудатите апокрифни евангелия, не може да се намери дори трошичка от кавото и да било свидетелство за женитба на Христос. Браун обаче е пристрастрен към фалшификациите и представя на читателите “ключовото доказателство” за брака на Исус с Мария, намиращо  се в апокрифното Евангелие от Филип. В пасажа, който Браун използва, липсват думи, които той самоволно и творчески попълва: “И спътница на ... Мария Магдалена... нея повече от учениците ... целуваше...” /Паул Майер, Ханк Ханеграаф. „Дан Браун и „Шифърът на Леонардо”, стр.9. Изд. „Верен”, 2006 г./. Липсващите думи са заменени със “Спасителя” и “устата” /това би могло да се приеме и като целуване по ръката/, а колкото до думата “спътница”, според Браун, на арамейски буквално е означавало “съпруга”.  Така творческото допълнение на евангелието от Филип добива следния вид: ”И спътница на Спасителя беше Мария Магдалена. Христос я обичаше повече от всички ученици и често я целуваше по устата. Останалите ученици се обиждаха от това и изразяваха неодобрение. Те го питаха: “Защо я обичаш повече от всички нас?”. /”Дан Браун. “Шифърът на Леонардо. Тайните на Ордена на Сион”, стр.253. ИК “БАРД” – ООД, 2003 г./.

“Желязното” доказателство на Браун не издържа и най-елемнтарна проверка. Ако Исус е имал жена, би било немислимо учениците да говорят против нея, независимо колко силно е било неодобрението им. Следваща груба грешка – Евангелието от Филип не е написано на арамейски, а на гръцки. Освен това, то е от трети век, отхвърлено е от ранната църква като гностическо апокрифно писание, което в буквалния смисъл означава: “неавтентично, недостоверно, фалшиво”. Към евангелието от Филип, Браун прибавя и това от Мария Магдалена /също твърде късно, за да бъде достоверно/, и най-безсрамно заключава: “Няма да ви досаждам с безбройните доказателства за брака на Исус и Мария Магдалена” /”Дан Браун. “Шифърът на Леонардо. Тайните на Ордена на Сион”, стр.254. ИК “БАРД” – ООД, 2003 г./. Исторически факт е, че “безбройните доказателства” са точно две, и двете са късни, и в двете не може да се намери никакво свидетелство за “брак” между Исус и Мария.

И докато не може да се открие и следа от историческо свидетелство, че Исус някога е бил женен, съществуват силни свидетелства, че не е бил. В първото послание към Коринтяните 9:5, апостол Павел нанася съкрушителен удар на измислиците за женения Исус: “Нямяме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа /Петър/?” /1 Кор. 9:5/. Ако Христос е бил женен, Павел не би дал примери, като тези с апостолите, а би цитирал директно Него. И все пак Христос беше човек като всички нас, и като такъв защо да не би могъл да се ожени, след като  встъпването в брак, така както е уредено от Бога, не е грешно? Но Христос се обявява и за Бог, Който е от началото, от вечността, Който е създал света, създал е и човека, а БОГ НЕ СЕ ЖЕНИ, особено пък за своите създания. Именно затова богоборците така страстно се придържат към идеята за женения Исус? Защото се надяват, че ако нанесат удар и направят пробив в това направление, ще компрометират Христос и ще опровергаят Неговото Божествено естество. Подобен стремеж винаги ще се оказва удар в празно пространство. Лъжата не може да тържествува над Истината.

ЛЪЖИТЕ ОТНОСНО ОРДЕНА НА СИОН

 ОПУС ДЕИ – ПРЕСЛЕДВАЧЪТ НА ОРДЕНА НА СИОН?

Орденът на Сион, представен от Браун, е организация, която притежава, съхранява и строго пази документи, разкриващи “истини”, разобличаващи католическата църква. Поради изпълнението на таза “важна” задача, орденът е подложен на гонения и преследване от  католическия наказателен отряд “Опус Деи”. Целта на отряда е откриване и унищожаване на документите, “разобличаващи” църквата. Излиза че Опус Деи е скрита организация на католическата църква, представена от Браун като “...искрено благочестива и все пак извънредно противоречива католическа организация, разследвана поради обвинения в промиване на мозъци, оказване на принуда и опасната практика, наречена “умъртвяване на плътта” /”Дан Браун. “Шифърът на Леонардо. Тайните на Ордена на Сион”, стр. 5. ИК “БАРД” – ООД, 2003 г./.

За да издигне авторитета на Ордена на Сион, Дан Браун съчинява фалшив текст за неговото учредяване. За по-голяма убедителност включва в него авторитетни исторически личности:

“Тайната европейска организация Орденът на Сион, основана през 1099 г., е напълно реална. През 1975 г. в парижката Bibliotheque nationale бяха открити пергаменти, известни като “Les dossiers sekrets”, в които се посочват много братя от Ордена на Сион, например сър Исак Нютон, Ботичели, Виктор Юго и Леонардо да Винчи” /”Дан Браун. “Шифърът на Леонардо. Тайните на Ордена на Сион”, стр. 5. ИК “БАРД” – ООД, 2003 г./.    

“Създаването” на ордена уж се потвърждава с документи, открити в Националната библиотека на Париж, без да се посочва кога са внесени там. Ето какво пишат по този въпрос Паул Майер и Ханк Ханеграаф: “Тези материали наистина съществуват, но са внесени за регистрация през 1956 г. от един фалшификатор на име Пиер Плантар. Един от неговите съучастниците е признал, че му е помагал при изфабрикуването на тези материали, включително родословните таблици и списъците на великите магистрати на Ордена – точно това, което се разтръбява като истина в “ШиФърът на Леонардо”. Измамата на Плантар е разобличена  в серия френски книги и в документално предаване на БиБиСи още през 1996 г., но за щастие на Дан Браун тази информация  се разпространява твърде бавно извън Франция, за разлика от романа, който шества по света с голяма скорост” /Паул Майер, Ханк Ханеграаф. „Дан Браун и „Шифърът на Леонардо”, стр.9. Изд. „Верен”, 2006 г./. Така читателите, незапознати с истинските факти, приемат лъжата за създадения, уж през 1099 г., орден на Сион, като достоверен исторически факт.

Орденът на Сион са героите, които тайно предават през поколенията “истината” за Исус и ранната църква. Този орден уж е тайно европейско общество, основано в Ерусалим през 1099 г. от френския крал Жофроа дьо Буйон, който при кръстоносен поход превзел града и се домогнал до “компрометиращите” документи. Целта на ордена е да пази “великата тайна”, която се съдържа в тях. За ордена се казва, че “...не е пазел истината, за да събира прах докрая на дните. Чакал е съответния исторически момент, за да сподели своята тайна. Времето, когато светът е готов да приеме истината” /”Дан Браун. “Шифърът на Леонардо. Тайните на Ордена на Сион”, стр.303. ИК “БАРД” – ООД, 2003 г./. Пзителите на тази “велика тайна” са методично избивани от католическия наказателен отряд “Опус Деи”. 

Въпреки, че документи няма и не може да има, читателят вече е готов да приеме “истината”, която от векове църквата упорито криела: ”Мария Магдалина представлявала огромна опасност за ранната църква. Не само че била жената, на която Исус възложил основаването на църквата, но и била физическо доказателство, че новото божество на църквата било създало смъртно потомство. За да се защити, църквата увековечила образа й на уличница и скрила свидетелството за брака на Христос с нея, като по този начин елиминирала всякакви потенциални твърдения, че той е имал потомци,  и е бил смъртен пророк” /”Дан Браун. “Шифърът на Леонардо. Тайните на Ордена на Сион”, стр.261. ИК “БАРД” – ООД, 2003 г./. От тук става ясно каква е “скритата тайна”, около която се гради сюжетът на романа. 

Това “свидетелство” принадлежи на един от героите в романа – професор Тибинг. То озадачава и дори стъписва читателят, който има сравнително реалистично виждане относно личността на Исус Христос: “Нима съществуват потомци на Исус Христос? – сепна се Софи” /”Дан Браун. “Шифърът на Леонардо. Тайните на Ордена на Сион”, стр.263. ИК “БАРД” – ООД, 2003 г./. Докато на запад се наблюдава резервирано отношение към романа, за читателя от нашия посткомунистически свят свободните съчинения на “професора” не подлежат на съмнение. Този читател, с пълно пренебрежение, да не кажем с отвращение, гледа на по-малко от 40 странички истини, съдържащи се в едно Евангелие, но без да се замисля, жадно поглъща 400 страници измислици, красиво заплетени от Дан Браун.

РИЦАРИТЕ ТАМПЛИЕРИ

Според Браун и неговите “пазители на истината”, църквата упорито е крила “тайната” за брака на Исус с Мария. Документите, съдържащи тази “тайна”, “се намират” под развалините на Ерусалимския храм. За да може да ги запази, трябвало да ги открие и пренесе на сигурно място. За целта уж Орденът на Сион  “създал” най-старата църковна военна организация – Ордена на тамплиерите. По този начин от читателя се скрива умелото смесване на истината с лъжата.

Орденът на рицарите тамплиери  действително бил създаден през 1118 г., с цел да защитава поклонниците по пътя за Святата земя. Той трябвало да отмре, когато през 1291 г. паднала последната кръстоносна крепост ”АККО”. Но дотогава рицарите били натрупали огромно богатство и се трансформирали в средновековна банкова институция, действаща същевременно и  като пътническа агенция. Отново измисленият Орден на Сион се присъединява към действително съществуващ - този на тамплиерите, и създава впечатлението за абсолютна достоверност на събитията, описани в книгата. Събитията насочват читателя към съжаление на “горките” тамплиери. Спорад Браун, те били жестоко потискани от папа Климент V, “понеже го изнудвали с тайната на свещения Граал” /”Дан Браун. “Шифърът на Леонардо. Тайните на Ордена на Сион”, ИК “БАРД” – ООД, 2003 г./. Тамплиерите знаели, че ако тази страшна тайна се разкрие, тя ще подкопае и църквата, и папството, затова използвали знанието си за политическа изгода. Но вместо да се подаде на изнудването, папа Климент V нанесъл изпреварващ удар. Арестувал всички тамплиери и ги изгорил на клада като еретици.  Това са измислиците, които напълно се разминават с фактите. А те сочат, че френският крал Филип IV Хубави, твърдо решил да присвои богатството на тамплиерите и накарал папата да забрани техния орден. След това кралят – не папата – ги арестувал и през 1314 г. изгорил на клада някои от тях, включително и великия магистрат Жак де Моле. И когато тамплиерите били разгромени /според Браун от папата /, основната опасност за църквата отново идва от пазача на тайната - гениално замисления Орден на Сион.

Константин – император или папа?

За него е писано: “Орденът вярва, че папа Константин и неговите наследници успешно покръстили света  в патриархалното християнство за сметка на матриархалното езичество с помощта на пропагандна война, която демонизирала свещената женственост и завинаги прогонила Богинята-майка от съвременната религия” /”Дан Браун. “Шифърът на Леонардо. Тайните на Ордена на Сион”, стр.129. ИК “БАРД” – ООД, 2003 г./.

Авторът приписва на Константин дейности, с които той никога не се занимавал. Първата от тях е, че е отменил поклонението на богините в Римската империя. Другата му, приписана от автора дейност е, че съставил Библията, като използвал християнството за политически облаги. Според Браун, Константин решил, че Исус трябва да бъде обожествен, за да служи на собствените му цели, за което извадил онези евангелия, в които се говорело за човешките черти на Христос, а оставил и разкрасил тези, които го представяли като божествен. И още, според Браун, Константин преместил поклонението на християните от събота в неделя.

Първата заблуда - Константин не е бил папа, а император. Втората – той не се е занимавал с Библията и не е имал възможност да я ревизира и поправя. По-голямата част от нея е използвана два века преди него, т.е. два века преди времето, когато са възникнали апокрифните евангелия, изпъстрени с фантастични отклонения. Третата – Константин издава заповед за почитане на неделята, но фактическата промяна на Божия закон - заличаването на съботата като ден за поклонение, е извършено от църквата на Никейския събор. Четвъртата – обожествяването на Исус не е извършено нито от императора, нито от учениците, както се пише в романа. Това лъжливо твърдение се опровергава от много новозаветни текстове, както и от най-ранните християни и от всички църковни деятели. Дискусията на Никейския събор се е водила по въпроса, дали Христос съществува от вечността, както Бог Отец, или е по-късно създаден, както, например, Люцифер. На събора надделява библейското схващане, според което Христос е Бог в пълния смисъл на думата, т.е., Той е от началото, от вечността.

Дан Браун приписва на император Константин действия по финансиране и съставяне на нова Библия, в която да се изключат евангелията, в които се говори за човешките черти на Христос. Някои от Евангелията, обаче според Браун,  все пак оцелели. Като “доказателство” за това той посочва свитъците от Мъртво море, които църквата упорито криела: “Естествено Църквата не изневери на традицията си за дезинформация и положи всички усилия да не допусне разпространяването на истината за тези свитъци. И как иначе? Свитъците осветляват въпиещи исторически противоречия и фалшификации и категорично потвърждават, че съвременната Библия е съставена и редактирана от хора с политически цели – да установят божествеността на човека Исус Христос и да използуват неговото влияние, за да увековечат собствената си власт”. /”Дан Браун. “Шифърът на Леонардо. Тайните на Ордена на Сион”, стр.241. ИК “БАРД” – ООД, 2003 г./

Смесването на Евангелията с Кумранските ръкописи говори за абсолютното невежество на Браун относно съдържанието на откритите през пролетта на 1947 г. археологически документи. Те съдържат много важни неща, потвърждаващи абсолютната вярност на Стария завет, но не съдържат нито евангелия, нито други новозаветни книги. 

Светът узнава за изключителната находка през февруари 1948 г., когато част от свитъците с ръкописи се предоставя за изследване в Института по ориенталистика в Ерусалим. На д-р Джон Тревър, един от специалистите там, е предоставена най-голямата и сравнително добре запазена ролка – дълга 7 метра и широка 27 см. По староеврейските знаци ученият веднага разбира, че държи в ръцете си най-стария от всички познати дотогава библейски ръкописи на Стария завет. След обстойно изследване той открива, че това е цялостната книга на пророк Исая. Свитъкът е най-малкото толкова стар, колкото е и онзи свитък на Исая, от който Исус е чел в синагогата в Назарет /Лука 4:17/. Д-р Тревър иска потвърждение за откритието си и изпраща едно копие на археолога Албрайт в Балтимор. Отговорът пристига на 15 март 1948 г.: “Най-сърдечните ми поздравления за най-значителното откритие на съвременния свят. Датата на създаването на ръкописа според мен е 100 години преди Христос.” /Паул Майер, Ханк Ханеграаф. „Дан Браун и „Шифърът на Леонардо”, стр.9. Изд. „Верен”, 2006 г./.

Вестниците в целия свят, но не и в комунистическия, съобщават за тази изключителна археологическа находка в Палестина. Започва истинска надпревара за откриване на нови пещери, при което местните жители изпреварват учените. Те предлагат на много висока цена  и най-малката частица от свитъците. До 1956 г. са претърсени общо 11 пещери, в които са намерени стотина ръкописа или части от тях. Открити са всички книги на Стария завет с изключение на книгата на Естир. Най-старият еврейски ръкопис на Библията е един препис от книгата на царете от III в.пр.Хр. Някои части от свитъците вероятно са още по-стари. Днес свитъкът на книгата на Исая се съхранява в Ерусалим.

Възниква сериозен въпрос. Кой е оставил свитъците в пещерите? Претъсени са развалините по издаденото скалисто плато в близост до тях. Археолозите откриват, че в Кирбет-Кумран, са живели древните есеи – монашески орден. От отделните ръкописи става ясно, че тяхната вяра се различава  в някои отношения от тогавашната юдейска. Изследователите откриват останки от манастир с голямо помещение за събрания, стая за писари, скамейки, маси, мастилници, странични стопански сгради, резервоари за вода, баня и обширно гробище. Следи от пожари и останки от стрели дават основание да се смята, че краят на манастира е настъпил насилствено. Намерените монети посочват времето между 200 г.пр.Хр. и 68 г.сл.Хр. Очевидно  през римско-юдейската война манастирът е превърнат в развалини. Предполага се, че есеите са пренесли своята библиотека в пещерите преди нападението на римляните, като за по-голяма сигурност са поставяли свитъците в делви, запечатани със смола. След гибелта на селището ценните книги, изглежда, са били забравени. Каменните маси и скамейките на писарите от Кумран днес се намират в Палестинския музей в Ерусалим.

Когато свитъците от Мъртво море се изследват, това което най-вече интересува учените е дали текстът на старозаветните библейски книги от II столетие пр.Хр. съвпада с този на днешната Библия? Много са тези, които се съмняват в това, че библейският текст е предаван през хилядолетията непроменен. Предполага се, че за такъв дълъг период от време, много части от оригиналния текст са могли да бъдат загубени, а други – допълнително прибавени. До 1947 г. откритите най-ранни ръкописи на стария завет са от VIII век след Христос. Старият завет обаче, е създаден преди Христос. С намерения при Кумран ръкопис на Исая, който е от II в.пр.Хр., човечеството се сдобива с копия, с 1000 години по-стари от тези, открити през VIII век. Намерените ръкописи от II век пр.Хр. отстоят само на 500 години от оригиналния текст, писан през VII век. Резултатът от сравнените текстове е сензационен: няма никакви съществени разлики! Книгата на пророк Исая от съвременната Библия, по своето съдържание, напълно отговаря на намерените преписи. Това заставя критиците, като и скептиците /с изключение на фантазьора Дан Браун/ да замълчат по въпроса за “безбройните” промени на библейските текстове.

Свитъците от Мъртво море в никакъв случай не компрометират християнството. Те доказват точността на преписите на Стария Завет. Освен това, църквата не ги крие. Напротив, тя ги признава за напълно съответни на вярата й. Не вижда в тях никакъв антагонизъм. Дори открива пълен синхрон на писаното в Стария завет с живота на нашия Спасител, както и събитията свързани с Него, и описани в Новия. Това са златни страници, писани под непосредственото ръководство на Бога. Напълно достатъчно е да бъде посочена само 53 глава от Исая и вече е въпрос на собствена преценка, дали е възможно, характеристиката на Личността, която там се дава, да съвпадне с тази на който и да е обикновен човек: 

“Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна? Защото израсна пред Него като отрасъл, и като корен от суха земя; нямаше благообразие, нито приличие, та да Го гледаме, нито красота, та да Го желаем. Той бе презрян и отхвърлен от човеците, човек на скърби и навикнал на печал; и като човек, от когото отвръщат хората лице, презрен бе и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. Той беше угнетяван, но смири Себе Си, и не отвори устата Си; като агне водено на клане, и като овца, която пред стригчите си не издава глас, така Той не отвори устата Си. Чрез угнетителен съд биде грабнат; а кой от Неговия род разсъждаваше, че биде отсечен отсред земята на живите, поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът? И определиха гроба Му между злодеите, но по смъртта Му при богатия; защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му. Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал; когато направиш душата му принос за грях, ще види потомството, ще продължи дните Си, и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му. И ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити.; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, и Той ще се натовари с беззаконията им. Затова ще Му определя дял между великите, и Той ще раздели корист със силните, защото изложи душата Си на смърт и към престъпници биде причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците.” /Исая 53/.

Кумранските ръкописи нанасят съкрушителен удар по твърденията относно недостоверността на Стария завет. И въпреки това, много хора са възприели за свое убеждение внушението, че в  резултат на многото преводи и редакции съвременната Библия няма нищо общо с първоначалния си вариант. И това убеждение окончателно се стабилизира след прочитане на внушението на Браун:

“Библията е дело на човека, не на Бог. Човекът я е създал като исторически документ за бурни времена и тя се е развила в безчет преводи, добавки и ревизии. Никога не е съществувал окончателен вариант на тази книга.” /”Дан Браун. “Шифърът на Леонардо. Тайните на Ордена на Сион”, стр.237. ИК “БАРД” – ООД, 2003 г./.

Понятието “се е развила” предполага последователност от непрекъснати промени, което е абсолютно подвеждащо. Единствените “промени”, които Библията е претърпяла, са правени с цел все по-точно предаване, а не изкривяване на оригиналния текст през вековете – на еврейски в Стария,  и на гръцки в Новия завет. Нищо не е било добавяно, нито отнемано, защото никой и никога не си е позволявал да пренебрегне Божието предупреждение: “Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тая книга: ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга, и, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга.” /Откр. 22:18,19/.

За голямо съжаление, Католическата църква въвежда промени в Божия закон. Премахва втората заповед и променя четвъртата. Разделя десетата заповед на две, за да запази числото на заповедите. Но, записва това само в своя катехизис, без да посмее да посегне на оригиналния библейски текст. Той остава непроменен, защото и тя няма смелостта, нито да притури, нито да отнеме и дума от Святата книга.