Социализмът имаше недостатъци, но той не „падна“ по негова вина.

СОЦИАЛИЗМЪТ БЕШЕ РАЗГРОМЕН. Собствеността на народа беше разграбена и разпродадена, без да се пита собственика, т.е., народа. Думата „народен“ се превърна в мръсна дома и нейната употреба беше забранена. Логично би трябвало да си зададем въпросите: Кой реши да разпродава и да присвоява? Прокуратурата в България зададе ли въпроса, кой продаде НЕФТОХИМ? Кой затвори „Плама“ Плевен и уволни работниците? Потърси ли отговорност от „демократите“, които направиха това? Това са значими и съдбоносни противонародни действия. Говорил съм с инженер от завода „Плама“, който каза: „Химията е една за целия свят. Горивата също. Разлика има в химическите добавки“. Сега заводът гние, а ние купуваме западни масла. Нима Андрей Луканов, Иван Костов, Бойко Борисов, Сакскобурготски, могат да разпродават, в името на победата над комунизма? Къде е „империята“ „БАЛКАНКАР“, известна със своите „работяги“ по целия свят. Къде е авиационната компания „Балкан“, която обслужваше линии по важни дестинации и носеше пари на България? Какво стана с „Химко Враца“? Защо някой реши, че трябва да разпродаде японската техника, доставена за металургичния комбинат в Радомир, или тази в „8-ми март“. Прокуратурата сезира ли се по тази реформа, в резултат от която, наред с победата над комунизма, беше употребена за скрап „демократичната“ капиталистическа собственост. Собствеността не може да бъде демократична или тоталитарна. Тоталитаризмът е присъщ на хората без морал. Такива бяха и сега са такива нашите управляващи. Можем да си зададем още много въпроси, във връзка с хилядите разпродадени, разграбени и ФАЛИРАНИ предприятия в България.

Народът скачаше по площадите с очакване да стане нещо по-добро. Но ние станахме свидетели на нещо много по-лошо и то само в България. Другите социалистически страни запазиха своите достижения и ги доразвиха. Например, Чехия произвежда самолети и осъвремени своите леки коли. Произвежда стъкларски продукти, в които работят българи, уволнени от стъкларския завод в Сливен. Нашите реформатори реставрираха капитализма в най-уродливия му вид. Вместо западния лъскав капитализъм, ние направихме долнопробен икономически строй, в който хората едвам свързват двата края. Това беше път на разгром на социализма, посочен от Михаил Горбачов. Макар и трудно, Русия не прие този път, ние го приложихме на 100 % и то варварски, за разлика от другите социалистически страни. Недостатъците, които посочва г-н Анчев, са човешки грешки, а не причина за падането на социализма.

Всеки икономически строй има две срани – икономическа и идеологическа. При феодализма, капитализма и социализма съществуват икономически разлики и човек се стреми да отстрани старите и да установи по-ефективни икономически показатели. Например, опит за реставрация на феодализма е имало, но той не е успял. Няма да успее и опита за реставрация на капитализма.

Другата страна на даден икономически строй е идеологията. Идеологията на социализма включваше категорично отрицание на съществуването на Създателя. Това беше хрумването на „водачите“, че Бог е виновен за нашите несполуки и затова трябва да бъде забранен. В съответствие с това беше забранен и Божият морален закон, състоящ се от десет заповеди.  Въведе се „Морален кодекс на строителя на комунизма“,  който отпадна при установената „демокрация“ и това доведе до пълна деморализация на обществото. Разрухата, кражбата, лъжата и измамата, които съпътстваха промените, станаха основа за първоначалното натрупване на капитал. Едни станаха много богати, другите (собствениците) се превърнаха в бедняци. Социалистическото общество пострада поради идеологията, отричаща съществуването на Бога и Неговия закон.

Еволюционната идеология, обявена за теория, е най-долнопробната религиозна система, отговаряща на определението за религия, дадено от д-р Келог (американски учен). Според него „Религията се състои в човешкото долавяне на отношението  му към една велика сила или сили, които влияят на неговата участ, на които той е по необходимост подчинен, заедно с чувствата, желанията и действията, които това долавяне извиква на живот“.

Еволюционизмът взема отношение по въпрос извън обсега на човешкото познание и напълно отрича Бога. Прогресивното развитие и съществуването на заобикалящият ни свят не са свързани с Него, а с вътрешно присъщ атрибут на вечно движещата  се материя. Вечната интелектуална сила, която материалистите отричат, а гръцките философи наричат „вечен двигател“ и „вездесъщ апогей на съвършенството“, остава недоловима за тях. Именно това прави еволюционното учение религиозно.

Католицизмът и православието нямат съмнение по въпроса за съществуването на Бога. Но те внасят в Неговия закон изменения според човешки съображения. Отстранени са и не се съблюдават втората и четвъртата заповеди. Въведено е неделно поклонение и практикуване на идолопоклонството. Протестантите са изчистили храмовете си от идоли, но също съблюдават поклонение в неделя, вместо в събота, според Божията заповед. Въпреки в увереността, че Бог съществува, намесата в Неговия закон прави посочените учения религиозни.

Библията не трябва да се разглежда като религиозна система. В тази „всемогъща,“ „ всеобща“ и „свята“ книга, както я нарича Вазов, е публикувана ИСТИНАТА за нашето създаване, съществуване и съдбата ни в космически план. Но нашите „водачи“, както и народът, я причисляват към религиозните човешки учения и пренебрегват нейната значимост. Връщат се към създадените религиозни системи и са убедени, че те водят по пътя на истината. Но тогава, защо са различни, докато истината е една? За да не може да се разграничи истината от религията, мисленето отсъства и неминуемо се стига до духовно падение.