Студените клавиши отронват музиката.
Черните мисли са траура на идващите дни.
Сърцето е аскет -
между два удара живее празнотата
във пещерата -
отвор към небето и далекоглед.
...Магнитът на подземното привлича...
на неизказания вик,
неизговореното красноречие във погледа на чуждите очи
оставили самотен подпис на челото ти,
докосването на отдалечаващата се любов...
Къде са катакомбите, в които е укрита същността -
стената запечатала портрета ти..?
Във лепкавия ден,
във осквернилата те светлина
сред сенки-копия
напразно търсиш Самотата си.
Сърцето е аскет -
между два удара живее празнотата.
Нямам думи.
Сърцето е аскет -
между два удара живее празнотата.
Нямам думи.
Този финал, без повече думи, звучи оптимистично...
Този финал, без повече думи, звучи оптимистично...
Права си за оптимистичния финал. Той отеква в душата ми.