Малкият рог (звярът) и двурогият звяр

Библията недвусмислено говори за новия звяр: „И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей. Той упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла“ (Откр.13:11, 12).

Двурогият звяр се появява приблизително по времето, когато първият звяр – папството, получава смъртоносната си рана, т.е. в 1798 г. В началото на 1600-те години започва завладяването на „Новия свят”. През 1776 г. е съставена Декларацията на независимостта. През 1787 г. е ратифицирана Конституцията на САЩ. През 1789 г. са формулирани първите десет поправки – Хартата на правата, приета през 1791 г. И в 1798 г., когато е ранен първият звяр, правителството на Франция признава САЩ за нация. За разлика от първия звяр от Откр. 13 глава и зверовете от Дан. 7 глава този звяр се появява от „земята“. Докато морето е символ на опасност, нестабилност и несигурност, „земята“, думата от староеврейски е „erets“, обозначава страна, отечество или дом и вдъхва спокойствие. Всеки от познатите ни зверове унищожава предишния и застава на неговото място, възниква от „морето“, т.е. от „народи и множества, племена и езици” (Откр. 17:15). Двурогият звяр възниква „от земята”, която не е населена и където развитието ще започне на „чисто”. На такава земя възникват САЩ.

На главата си този звяр има два рога, прилични на агнешки. А защо са като агнешки? За да представят „благородните” характеристики на републиканството и протестантизма; народ без деспотичен цар и църква без авторитарен папа. Логичен е изводът, че става въпрос за нова нация с гражданска и религиозна свобода, нация, разтрогнала брака между църковна и светска власт. Външният вид на звяра потвърждава първоначалното впечатление за невинност. Двата агнешки рога са символ на една доброта и благородство. Но да не забравяме, че звярът говори като змей. Това трябва да ни шокира и да внимаваме да не бъдем измамени, защото зад външното благородно говорене се крие звяр. Той винаги се представя за спасител, а действа като унищожител.

Това са САЩ – звяр с рога на агне и глас на змей. Звяр с двойствена природа!

Този нов звяр има власт като първия звяр (Откр. 13:12). Той ще упражнява силата на първия звяр (папството). Това ще се изпълни, когато се обяви, че основата на всички злини е разделянето на църквата от държавата и неконтролируемото практикуване на вярата. Тогава протестантските църкви ще потърсят силата и помощта на държавната власт за налагане на една-единствена „права вяра” – папската. „Протестантите в САЩ ще бъдат първите, които ще протегнат ръце над пропастта, за да хванат ръката на спиритизма. Ще протегнат ръцете си над бездната, за да уловят и десницата на папската мощ, като под влияние на този троен съюз САЩ ще тръгнат по стъпките на Рим за потъпкване правата на съвестта.” (Вайт, Е. Великата борба. София : Нов живот, 1993).

САЩ като протестантска страна са били силно настроени срещу католицизма. Но времената се променят. По времето на Роналд Рейгън САЩ установяват „пълноценни дипломатически отношения с централното правителство на Римокатолическата църква” и в допълнение на това чрез така наречения „свещен съюз” подкрепят папството при свалянето на комунизма. Така със съдействието на САЩ е решена задачата, която папата и Хитлер не успяват да решат.

Този звяр насърчава поклонение на първия звяр (Откр. 13:15). Едно „поклонение” вече включва не само покорност пред светските власти, но и поклонение на виден религиозен субект. Както комунистическите лидери се покланят на папата, така и САЩ не само ще се поклонят на първия звяр, но и ще задължат „приятелските” народи да се поклонят.

Двурогият звяр се превръща в преследваща сила (Откр. 13:15, 17). След като дадат сила на Рим да наложи отново своите догми, САЩ ще следят за тяхното спазване. Така те ще подпомагат духовния тиранин в изявата на неговата жестокост, изпълнявайки ролята на наказателен отряд. Урия Смит точно идентифицира преследващите сили: „Всяка една от представените в пророчеството сили – змеят (езическият Рим), звярът (папският Рим) и двурогият звяр (Америка) – са преследващи сили, които са подбуждани от ярост и вражда срещу народа и Божията църква“ (Смит, Урия. Историческият отзвук на Откровението. София : Манта принт).

Той принуждава мнозина „да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя (Откр. 13:14). Отстъплението на църквата, и най-вече отстъплението на съвременния протестантизъм, ще подготви благоприятните условия за създаването на образа на звяра. Във връзка с това Елън Уайт казва: „Образът на звяра е онази форма на отстъпил протестантизъм, която ще се развие, когато протестантските църкви потърсят помощта на държавната власт, за да принудят народа да се подчини на учението им” (Бурил, Ръсъл. Новият световен ред. София : Нов живот, 1992).

Учението, за което се говори, е общото, обединителното между католицизъм и протестантизъм, изразено най-вече в безсмъртието на душата и светостта на неделния ден. На тази основа целия свят ще се раздели на две големи категории хора – онези, които се придържат строго към Библията и другите, които се нареждат под знамето на католицизма, покланят се на звяра и неговия образ и така получават белега му.

Несъмнено това поклонение на звяра и неговия образ вече е започнало. Първи са „православните” българи, управляващи страната от началото на злополучния преход. Чрез своето раболепие към Запада те водят народа до ръба на оцеляването, а в бъдеще ще го принудят да се поклони на двата посочени звяра – малкия рог (папството) и двурогия звяр (САЩ).

Никак не са добри прогнозите за състоянието на света в последните години на земната история. Сатанинските сили, обединени от икуменически движения и оглавени от католицизма, ще използват нечовешки средства за установяване на духовен гнет. Причината е ясна: „защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откр. 12:12). Много хора ще предпочетат да не си навличат неприятности от разярения звяр, но ще има и такива, които въпреки духовния терор ще останат верни на Бога. Точно те са победителите.

Този звяр има световно влияние (Откр. 13:12,14). След разпадането на бившия Съветски съюз САЩ се превърнаха в единствената суперсила в света. Със своето поведение на международната сцена те изпълняват недвусмислено пророчеството, което ги посочва като двурогия звяр.

Къде сме ние, българите? При кого отиваме, пред кого се прекланяме, на кого залагаме днес? Кой ни води? Като какви ни води? Християнска ли е позицията на нашия управленски елит? Отговорът е ясен – отново сме водени към сътрудничество и съдбовна съпричастност с една доказала се агресивна сила, което не е християнска позиция.

Властта в САЩ видимо отклонява страната от християнския път на поведение, с което доказва правотата на Библията. И който добре следи събитията в последно време вижда ясно това отклонение: „Америка днес не е онази страна, която беше преди 200 или дори преди 30 години. Почти неусетно за обществото на Съединените щати се появиха промени, които улесняват сцената за конфликта между два противоречащи принципа на управление. Това е конфликт, който основателите на САЩ са се стремили да избегнат с написването на Конституцията. Това е вековна конфронтация, поставила началото на повече войни и убила повече хора, отколкото всяка друга. На Америка и на света предстои да се сблъскат с религиозната сила, описана в последното време като антихриста” (Рафърти, Джеймс. Пророчество за последното време. София : Нов живот, 2000).

Днес нашият посткомунистически свят, преминал през много заблуди, най-тежката от които е атеизмът, трябва да получи светлината от Библията. Той трябва да се откаже от пътя, по който го води елитът му от слепци, и да поеме по този, посочен от Христос. Победата, която се очаква да бъде имитирана от възраждащият се католицизъм, е илюзорна. Неговата съдба е решена: „И звярът бе уловен, а с него и лъжепророкът, който бе извършил пред него знаменията, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра, които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел” (Откр. 19:20).