Това е част от словото на вицепрезидента Илияна Йотова в Свищов по случай на 165 годишнината от създаване на читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“.

Понятията, които се употребяват са образование, култура и духовност.

За образованието няма да говорим, защото на него се обръща достатъчно внимание в медийното пространство. Има и такова министерство.

На въпросът с културата е необходимо да се обърне специално внимание. В България се говори много за култура. Под това понятие обикновено се включват литература, картини, скулптури и  музика. Министърът се определя в зависимост от принадлежността си към изброените категории.

Културата е широко понятие, което включва достиженията на човечеството в различни области на обществения живот. Различават се техническа, медицинска, физическа, космическа, и други.

Отделно се говори за духовност, без да се дава обяснение, как трябва да се разбира духовността. Обикновено „духовността“ включва познатите ни християнски религиозни учения – католицизъм, православие и протестантизъм. Вероятно мюсюлманите виждат исляма като друг вид духовност. Тези учения се определят и като религиозни. Към тях се причисляват и Библейските, което е едно повърхностно виждане. Всичко това се обединява под понятието „религия“. Това е голямото задълбаване, което обезценява Библията и я приравнява към човешките заблуди.

Библията не е религиозна книга! Това е книга за Истината за човешкото създаване, живот, смърт и възкресение. Това е пътят на човека, показан от Христос, за Когото предварително е заявяно: „Затова сам Господ ще ви даде знамение: ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил“ (Исая 7:14). („Емануил“ означава „Бог с нас“). Докато в познатите ни християнски учения има човешка намеса, в учението на Христос тя е изключена. Това е чист реализъм без каквито и да било религиозни заблуди. Именно за тази Истина братята Кирил и Методий създават българската азбука. Това е основното им дело, което се подминава и се говори само за писмеността. Срещу тази Истина, подета от богомилите, се бори Презвитер Козма. Потискането на тази Истина и изгонването на богомилите от България е връщане назад в духовно отношение. Делото на Кирил и Методий е неосъществено. Под влияние на консервативното православие, духовността се заобикаля, и на преден план излизат писмеността и просветата. Днес положението е по-трагично. Под влияние на „научният“ атеизъм обществото не признава съществуването на Бога, както и на Неговия закон. Стигна се до положение, при което Божият закон се счита за някаква имислица, спъваща човешкия просперитет. Голяма част от българите дори не знаят кои са 10-те Божии заповеди. В нашата практика, особено в „демократичния“ преход, се наблюдава поголовно нарушаване на тези заповеди. Неуважение на родителите, масови убийсва от горе до долу, убийства за милиони, и такива за остатък от мизерна пенсия; масова кражба, обявена за приватизация; прелюбодейства и хомосексуализъм; лъжливи показания един против друг. Това е „българската духовност“. А говоренето на политиците се изпълва с високопарни фрази, на които почти не се обръща внимание.

Но Библията ни дава надежда за бъдещо разпространение на истината и краят на този грешен свят: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът“ (Матей 24:14). Делото на Кирил и Методий ще възтържествува!