Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2015 21:30 - Прозренията на А. Дълес и ревът на звяра
Автор: novaposoka Категория: Политика   
Прочетен: 1099 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Прозренията на Алън Дълес и ревът на звяра

“А видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей” /Откр. 13:11/.

Една християнска страна, възникнала като протестантска и приела принципа за разделение на църква от държава /символизиран от двата рога (Откр. 17:11)/, постепенно започва да се разделя с Бога. Фактите говорят, че след Втората световна война тази страна се превръща в жандарм на света. Нейните управници се държат като кръвожадни зверове и говорят като змейове. Само като такива могат да се определят тези, които решават да изпробват силата на атомното оръжие върху стотици хиляди беззащитни човешки същества. Подобни са и тези, които създадоха агресивния империалистически блок НАТО. Но говорещите като змея обявиха за агресивна само ответната страна, която беше принудена да създаде аналогичен защитен блок. И когато ”агресивният” Варшавски блок се разпадна, зверовете продължиха да разширяват престъпната си организация, като активно въвличат в нея бившите “агресори”. Зверовете непрекъснато размахват оръжие, а змейовете наричат това “разпространение на Североатлантическите ценности”. Тези говорещи чудовища явно са пропити от ценностите в доктрината “Алън Дълес”:

“Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените художници, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, предателството – с една дума каквато и да е безнравственост.” /“Индигото на  дискотека България”  от Стефан Поптонев, ”Нова ЗОРА”, 08.01.02

В едно изречение като в огледало се отразява моралният облик на рухналото комунистическо и последвалото го “демократично” общество. Насилието, садизмът, развратът – това са всеобщо признати атрибути на “демокрацията” и непрекъснато ни убеждават, че това не бива да ни смущава, защото ги има навсякъде, даже и при братята американци. Всичко това Дълес нарича с една дума – безнравственост. Изключително точна прогноза, почти пророчество. Но пътищата за неговото осъществяване не са посочените от Дълес. Това не може да стане чрез художниците,  дори да им се притекат на помощ всички културни дейци. По времето на социализма имахме добри художници, писатели, поети и артисти, театър, опера и балет, ансамбли, гласове и гимнастички, борци и щангисти, които прославиха България. Сега имаме в изобилие бандити на всички нива, а също и проститутки, с които задоволяваме “либералния” западен пазар. Развитието на културата все повече е подчинено на стихийните пазарни механизми: “Получават развитие произведения с касов приоритет, в частност налага се потреблението на масовата култура. .. Във всички жанрове на изкуството – литература, музика, театър, кино, реклама, пластични изкуства и др., изобилстват произведения, посветени на секса, страха и ужаса. Потреблението на тази субкултура става масово явление и с помощта на медиите. /Доц. Виктория Георгиева, д.ик.н., “Да спасим бъдещето на нацията и на България”, “Н. Зора”, 23. 04. 2002 г./.

Културата не може да промени господстващата идеологическа система. Затова дори в условията на демокрация, при господство на еволюционизма, тя се изражда в цитираната по-горе субкултура. Явно г-н Дълес ни лъже, че наблюдаваната поразия ще се постигне чрез така наречените от него художници! Не художниците, не културата като цяло, повреждат обществото. По-скоро пагубната атеистична идеология покварява обществото и ограничава духовното пространство за истинска, неоцветена, неполитизирана културна дейност. А що се отнася до процеса на поквара, той е започнал отдавна и Дълес го знае. В революционната 1917 година в една част на света се допусна фатална, чудовищна грешка в духовната област – отказ от Бога. Започна своето настъпление най-пагубната идеология в човешката история – еволюционизмът. Бог и Неговият закон бяха драстично подменени с човешки критерии за нравственост и морал. Новите богове вече се избират измежду хората, най-верни на бога-материя, а човешките взаимоотношения се изграждат по правилата на змея. 

“В управлението на държавата ще създадем хаос и бъркотия... Незабелязано, но активно и постоянно ще съдействаме за безпринципност на чиновниците, рушветчиите, те да вършат каквото им скимне. Бюрократизмът и недобросъвестността в работата ще бъдат въздигнати в добродетел. /“Индигото на  дискотека България”  от Стефан Поптонев, ”Нова ЗОРА”, 08.01.02/. 

И това е постигнато. Нашето “демократично” пространство е наситено с безпринципни чиновници, бюрократи, рушветчии, алчни материалисти, предатели, хора без съвест! Това са “хората”, носители на новите, истинските “демократични” добродетели! Но не в истинския смисъл на думата, а онези предвидените от Дълес, въз основа на неговата доктрина, която “вижда в бъдещето”. Дълес просто усеща, че по трасето към това “светло” бъдеще,  “човекът” сам, без Бог да му пречи, измамно ще действа “от името на народа”, въоръжен с алчност и нечиста съвест, готова на всичко, ще победи ЧОВЕКА, в името на победата “на” и “над” комунизма.

“Ние ще се залавяме с хората още от детските и юношеските им години. Главният залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето това ние ще направим /“Индигото на  дискотека България”  от Стефан Поптонев, ”Нова ЗОРА”, 08.01.02/.

Като че ли всички комунистически ръководители са работили усърдно по програмата на Алън Дълес. Ясно си спомням, как още в началните години на образованието, с предимство пред четенето, писането и смятането се насаждаше внушението, че няма Бог. Макар и доста малък, аз поставях под съмнение това твърдение. Не можех да пренебрегна пожеланията на старите хора за помощ от Бога. Не знаех къде е истината, но не можех да приема общоприетото мнение, че за Бог говорят само старите и необразованите хора.

И така, днес се наблюдава хаос и бъркотия в цели държави, в съответствие с пророчеството на Дълес. А ние от своя страна тревожно се питаме, кой ни предаде на хаоса? Това сториха ръководителите на партията и правителството, за които Бог не съществуваше. Те предадоха и продадоха всичко, постигнато от трудолюбивият ни народ, макар и в условията на комунистическата духовна диктатура, когато тоталното деморализиращо въздействие върху личността се осъществяваше със завидна професионалност. Постигнаха се учудващо “високи резултати”. Сега страдаме от повсеместното и грубо внедряване в съзнанието на младежта на пагубните възгледи, произлизащи от еволюционната теория, която до 1925 година била забранена на американска територия.

Достоевски прогнозира, че материалистическите и атеистични възгледи ще доведат младежта до нравствена неустойчивост, но както в миналото, така и днес,  никой не иска да се съобрази с тази прогноза. Напротив, стремежът на Достоевски да насочи вниманието на младежта към Божията правда се оценява като реакционен, ограничаващ правата на “...съвременната демокрартична младеж, както и нейните широки обществени интереси /Бележки към романа “Престъпление и наказание”. “Народна култура”, 1977 г/.

Този “реакционен” възглед е отхвърлен, а идеята на Дълес за безбожното общество, с охота се внедрява от духовно късогледите комунистически лидери, за да ни доведе до днешното състояние. Това е убедително доказателство, че прогнозата на Достоевски е вярна.

Няма съмнение, че между левия Маркс и десния Дълес, между социалиста и капиталиста, няма особена разлика, що се отнася до моралното състояние на личността. И това е така, защото както лявото така и дясното, са рожби на една и съща майка – сатанинската блудница. Нея, по необясними причини, заблудени човеци са кръстили “научен” еволюционизъм. Ето как ни представя рожбите от нейното блудство, Хенри Морис: 

“..антитеистичния характер на доктрината на еволюцията се доказва от множеството антихристиянски обществени философии и неморално социално поведение, които системата поражда в широки размери. От една страна еволюцията бе обявена като научното логическо обяснение на социализма, комунизма, анархизма и на много други “леви“ движения. От друга страна, философите от така наречените “десни” течения възприеха Дарвиновите понятия “борба” и “оцеляване на най-силните” и ги използваха за оправдание на много пагубни системи като нацизма, расизма, империализма и либералния капитализъм. Маркс, Ленин и Сталин бяха горещи привърженици на еволюционизма, но такива бяха и Хекел, Ницше и Хитлер” /Хенри Морис, “Наука и Библия”. ЕТ “Госпъл”, 1995 г./. Забележка: Да не се бърка биолога, еволюциониста, “животното” Ернст Хекел с идеалиста ХЕГЕЛ.  

Този извод на Хенри Морис може да бъде разширен. Към списъкът от  споменатите имена могат да бъдат прибавени имената на варварите, разбили икономическите основи на социализма, за да наложат със сила дивия капитализъм, наричан от тях с цветущи имена – модерен, прогресивен, социален, либерален, дори и справедлив, което вече е цинизъм.   

Съгласно даденото определение еволюционизмът е пагубна идеологическа система, която води човечеството към противопоставяне и разделение. Основните части на общото разделяне са две – лява и дясна. Изброените  от Морис течения са техни подразделения. Много добре се виждат движенията, които възникват в бурното дясно течение. Налага се да ги повторим, за да се види накъде водят народите тези кресливи десни демократи. Водят го към пагубните системи, наречени нацизъм, расизъм, империализъм и либерален капитализъм. Вероятно когато Хенри Морис е правил своите анализи, характеристиката на посткомунизма все още не е била напълно готова. Но днес не може да има съмнение в правото на посткомунизма да заеме своето “достойно” място сред посочените системи. И не само това, той ги превъзхожда поради факта, че се реализира със съвместните усилия на трудно разграничимите “ляво” и “дясно. Затова резултатите от него са зловещи. Достатъчно е да се припомни, че нацизмът въздигна една нация, създаде мощна икономика и съответно огромна военна машина. Отделен е въпросът относно нейното сатанинско използване. Посткомунизмът със силна злоба, в условията на робско търпение и мълчание, варварски унищожи сравнително добре изградени народни стопанства. Последваха сривове в социалното осигуряване, образованието и здравеопазването. Поразено бе всичко добро, създадено от народа в условията на прословутия комунизъм. Цели поколения, работили за неговото изграждане,  бяха поставени в унизително положение. И не само това! Нагли циници  ги осмиват и подиграват, че са работили почти безплатно  за изграждането на национални обекти, един от които е прохода Хаинбоаз.  Същите тези бандити прогониха от България хиляди нейни граждани, които милеят за родината си, но са принудени да я напуснат, защото искат да живеят и работят при ясни правила. Главната вина за това носят изредилите се бездушни държавни ръководители, управляващи по правилата на зловещата идеологическа система.

Георги Крумов



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: novaposoka
Категория: Политика
Прочетен: 179239
Постинги: 88
Коментари: 127
Гласове: 89
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031