Ученият глупак

 

            Осми май 2014 година. С интерес гледах сериозно дискусионно предаване. Гост на предаването беше учен-икономист. За мое учудване, вместо да представи реални показатели за сравнение на миналата тоталитарна и днешната либерална икономика, той даде примери, достойни за обсъждане в коя да е селска кръчма. Съжали пострадалия от тоталитаризма народ, че бил принуден да чака на опашки за печки, перални, хладилници и телевизори.

         Пропусна, обаче, да спомене опашките за портокали, банани, коли и апартаменти.

         Пропусна и това, че на опашките можеше да се нареди всеки български гражданин – българин, циганин, православен, мюсюлманин, лозар, овчар, учител, лекар, инженер, дори и тогавашен пенсионер.

         Пропусна да каже, че въпреки чакането, споменатите благинки ставаха достояние на всеки български гражданин.

         Пропусна да каже, защо днес няма опашки за тези желани благинки, към които се е стремял българският народ по времето на омразния комунизъм.

         Пропусна да каже, че днес тези благинки са недостъпни за половината население на престъпната ни демократична държава, а за средната ни, уж интелигентна класа, те са достижими, но най-важните от тях са с клеймо “втора употреба”.

         Пропусна да каже, че апартаментът, макар и панелка, днес е само мечта за по-голямата част от гражданите, а издигането на една нова къща е утопия за българския селянин, загрижен, не толкова за покрив над главата, колкото за заплахата от празнота в стомаха.

         Водещият на предаването представи и книга на учения, но не се разбра, какво би могло да се научи от нея. Когато гледам и слушам подобни учени, винаги си спомням точните думи на Карел Чапек:

            “Едно от най-големите бедствия на цивилизацията е ученият глупак” /Блясъци на остроумието. Изд. на Национален съвет на ОФ, 1969 г./.

             Георги Крумов.

и простоват човечец.

Съгласен съм с оценката! Бих желал обаче, да видя аргументите на учения умник!
А аз от моята позиция не се отдръпвам. Обичам простоватите и необразовани, но добродушни хора. Не обичам привържениците на просташкия антикомунизъм. Одобрявам постиженията на социалистическата икономика, която осигури достойно съществуване на всички наши братя - българи, цигани, вярващи, невярващи, и всички останали. Работил съм със селските хора четири поредни ваканции, от първия до последния ваканционен ден. Товарехме вагони с домати, цвекло, дини. Копаехме царевица и ядяхме попара от хляб, захар и оцет. Жънехме, но вече само в участъците, където не можеше да мине комбайн. Там обикновено имаше доста паламида. Истинските учени знаят какво е паламида. Майка ми беше и работник, и ръководител. Предложиха й да я правят герой на социалистическия труд. Тя не се съгласи да се разграничи от тези, които имаха основна заслуга за направеното й предложение. По-късно премина на работа в напълно модерна кравеферма. С нея работеше и нейн, и мой приятел - Гошо циганина, неук, необразован, "простоват" като мен, но с чиста душа. На гергьовден той колеше по две агнета, а на коледа по две прасета. Всеки ден купуваше за своите циганчета по 8 хляба. Направи си къща, редовно си плащаше тока и водата. Дойде демокрацията. Гошо нямаше стаж и не получи пенсия. Премина на работа при един "бизнесмен" притежаващ 15 крави. Работеше по 12 часа на ден за сто лева на месец, без осигуряване, при мизерни условия, мизерни бяха и условията му на живот. Няколко години след варварския преход, човекът умря в мизерия. Благодаря на Бога, защото аз, въпреки демокрацията, съм достатъчно заможен, за да не изпадам в мизерия. Но на мен не ми е безразлична съдбата на моите братя, независимо от тяхното образование, цвят на кожата или религиозно изповедание. Не одобрявам и никога няма да одобря пребоядисаните учени-глупаци, които варварски разградиха, не долнопробната идеологическа система, а народното стопанство!
Георги Крумов.

Чакам с нетърпение аргументите на apostapostoloff, в подкрепа на краткото му заключение относно "неукия и простоват човечец". Не ми се вярва, че словесният арсенал на един уж писател се свежда до такава безпомощност, за да прибегне до слова, наподобяващи храчки в чиста вода!
Георги Крумов.

Хайде, apostapostolov, почти година чакам с нетърпение твоите умни изявления. Чакам твоите сравнения на "грандиозните успехи" на "демокрацията" с тоталитарните социалистически "провали" в народното стопанство. Чакам и отговори на въпроси:
- хващал ли си мотика? можеш ли да разграничиш царевица от балур?
- хващал ли си сърп? знаеш ли как се събират снопи, наричани кръстци, знаеш ли как се образуват огромни купени, край които застава вършачка?
- знаеш ли как се захранва вършачката, как се бъка слама, как се гълта прахоляк, за да се стигне до белия хляб?
- знаеш ли кога се бере боб и кога дини и как се товарят вагони с тях?
- виждал ли си как се бере памук? как се бере цвекло и как се товарят вагони с цвекло?
- виждал ли си как се лопатира жито, непрекъснато, денем и нощем, за да се отстранява влагата от него съгласно изискванията на БДС?
- виждал ли си огромни овощни градини с ябълки, праскови, сливи, огромни лозови масиви?
С нетърпение чакам да чуя нещо учено, но незнайно защо, учените глупаци мълчат!
Георги Крумов.