Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2013 22:11 - Католицизъм и християнство - имат ли нещо общо?
Автор: novaposoka Категория: Политика   
Прочетен: 3515 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 30.09.2013 22:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

КАТОЛИЦИЗЪМ

Не обичам обемисти изложения. Но в случая се налага да направя такова, защото се отнася до сериозен въпрос, който се подценява от много хора.

Наскоро в приятелска компания отворих темата за Бога и Библията – Божието слово. Моментално възникнаха въпроси:

“Каква е разликата между католоцизма и православието?”

“Колко са, и кои са хората, които са писали Библията?”

На тези въпроси не може да се отговори с две думи. На тях не са могли да си отговорят и хуманистите на XIX век, както и техните последователи от XX в. – Ленин, Сталин, Димитров, които отвратени от зверствата на католицизма, и разочаровани от посредствеността на православието, се отричат от Христос, и налагат на славянския свят най-долнопробното сатанинско религиозно учение, известно като еволюционизъм.

Какво представлява КАТОЛИЦИЗМЪТ?

Докторът по богословие Х. Гретън Гинес, с кратки и точни думи описва състоянието на Католическата църква и резултатите от нейното “спасително” дело: 

“Виждам голямо отстъпничество, виждам опустошението на християнския свят, виждам димящите руини, виждам царството на чудовища; виждам този “заместник на Бога”, този Григорий VII, този Инокентий III, Бонифаций VIII, Александър VI, Григорий XIII, този Пий IX, виждам тяхната дълга процесия, чувам непонисимите им сквернословия, виждам гнусния им живот; виждам как заслепени поколения ги боготворят, как даряват празни благословии, как търгуват с лъжливи индулгенции, как създават поганско християнство; виждам слугите им в ливреи, бръснатите им свещеници, безбрачните им изповедници, озлочестените жени, избитите невинни; чувам измамни опрощения, предсмъртни стонове; чувам виковете на жертвите; чувам анатема, проклятия, грохота на отлъчвания; виждам зъбчати колела, подземия, колове; виждам тази нечовешка инквизиция, тези клади на Смитфийлд, кланетата през нощта на свети Вартоломей, Испанската Армада, тези неописуеми наказателни акции /във Франция настаняване на драгуни в домовете на протестанти като наказателна мярка, бел. пр./, безкрайна поредица от войни, ужасяващо множество избивания. Виждам всичко това, и в името на разрухата, която донесе на църквата и на света, в името на истината, която отрече, на храма, който оскверни, на Бога, Когото похули, на душите, които погуби; в името на милионите, които заблуди; милионите, които изби, милионите, които осъди; заедно със светите изповедници, с благородните реформатори, с безбройните мъченици, със светците от миналото, аз го изобличавам като майсторство на Сатана, като тялото и душата, и естеството на “антихриста /”Романтизмът и реформацията”. Цит. във “Всички пътища водят ли към Рим”/ .

Миналото на католицизма е известно на целия свят, а необяснимо защо остава скрито от погледа на целия посттоталитарен атеистичен свят. Това тъмно минало е станало причина да бъде компрометирано християнството, дори да бъде отречено. Затова хуманистите от XIX век предложиха като негова алтернатива еволюционизма. Именно еволюционизмът победи, но не в страните, където се появи, а в тези с най-разклатена и нестабилна християнска вяра – православието. Православните страни, най-видни от които са България и Русия предадоха Христос и единидушно приеха марксистката идеология. Този акт на отричане от Бога даде основание на Ватикана да си присвои заслугата на знаменосец в борбата срешу комунизма. Целта е постигната и падането на комунизма стана причина за растящият авторитет на папата в съвременни условия. Негативните моменти от характеристиката на католицизма постепенно избледняват. По-голямата част от света започва да вижда в папата истинския представител на Христос, възприема го като “свят отец”, или както се казва в характеристиката, “...заслепени поколения го боготворят”. Слепи за историята, търсейки новия си покровител, водачите на посткомунистическия свят, убедени атеисти, се изредиха да му се кланят и да му целуват ръката. А в тази връзка Христос заповядва: “И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният” /Матей 23:9/. Вижда се, че Бог е категоричен – нито Сталин може да се нарича баща на народите, нито пък папата - свят отец.

Посткомунистическите лидери се срамуват от Бога, но без капка срам навеждат глави пред самопровъзгласилият се наместник на Божия Син. Те не признават Бога, не признават и Неговия закон, но признават, уважават и се кланят на “малкия рог” /Дан. 7:24/, ясно идентифициран в книгата на Данаил: “Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони” /Дан. 7:25/.

Можем да бъдем сигурни, че промяната, за която се говори, не се отнася до хилядите закони, които създават светските власти. Категорично Библията говори за престъпник, който ще посегне на Божия закон. Именно това негово престъпление е довело света до наблюдаваното  днес идолопоклонство и  до неделното поклонение на бога-слънце.

Този всеобщо признат духовен водач като магнит привлича духовните развалини от комунизма. Последните безсрамно му се покланят, а още по-лошото е, че щедро му предлагат и своите народи. През февруари 1991 г., за трети път, в качеството си на полски президент, Лех Валенса посети Ватикана и тържествено заяви пред папата: “Давам ти нашата нова Полша” /Мишел де Семлиен”. “Всички пътища водят ли към Рим”. София, 1996 г/.

Логичен е въпросът, как да бъде наречен този католически поклонник, който брутално се разпорежда със съдбата на целия си народ. Взема този народ от устата на змея, който беше тоталитарната атеистична власт, и го хвърля право в лапите на звяра, определен от Библията като малкия рог /Откр. 13, Данаил 7:24/.  

Ето какъв е: “Лех Валенса, новоизбраният президент на Полша и лауреат на Нобелова награда за мир, описван от пресата като “страстен католик”, изглежда е водил очарователен живот през всичките шеметни дни от основаването и “борбите” на “Солидарност”. През годините на комунистическата власт Валенса процъфтяваше, докато профсъюзите растяха, пътуваше свободно из света със соята стремглава кариера, достигнала върха с избора му за държавен глава през декември 1990 г. Близостта му с всички католически изяви е очевидна за всички. ...Той е преди всичко католик; на второ място полски националист; и ако изобщо е социалист, това е защото не е открито признат капиталист /Мишел де Семлиен”. “Всички пътища водят ли към Рим”. София, 1996 г/.

Не може един “страстен католик” да не носи характеристиката на католицизма, която не е по-различна от тази на фашизма. Кратко и ясно Лев Н. Толстой описва състоянието на тази чудовищна религиозна система: “Католицизмът е груба, безсмислена, оглупяваща народа, отдавна развенчана измама” /”Блясъци на остроумието”. Изд. на Националния съвет на ОФ”, 1969 г./.

Тази зловеща система, която много повърхностни наблюдатели идентифицират с християнството, нанася тежки поражения върху човешката личност. Много точно тези поражения са диагностицирани от френският историк на религията, филолог и философ-еклектик Ернест Жозеф Ренан: “Католицизмът превръща човека в кретен” /”Блясъци на остроумието”. Изд. на Националния съвет на ОФ”, 1969 г/. Добре е да видим как тълковният речник определя думата кретен, а именно: “Кретен – малоумен човек или телесен изрод” /Българси тълковен речник, “Наука и изкуство”, София, 2002 г/. Пределно ясно е, че в случая не става въпрос за телесни недостатъци, а за загуба на разум. Единствено безумието може да доведе хората до вярата, че папата замества Бога на земята и може да опрощава грехове.

Характеристиката на католицизма би била непълна, ако се разглежда изолирана от съвременната обстановка.  Папата  днес се радва на почитта и уважението, което му отдават, не само от западните страни, но и от  водачите на посткомунистическия свят. Това ухажване от последните допълва неговата характеристика и силно се отразява на тяхната. Затова не бива да бъде подминато. Като се базираме на поведението на посткомунистическите водачи, президенти, философи, архонти и тем подобни, които без срам навеждат глави пред самозвания наместник на Божия син, като какви да ги определим? Дали определянето им като малоумници не звучи малко снизходително? А като се вземе пред вид предаността им към още по-пагубният за човечеството сатанински еволюционизъм, като че ли по-правдиво звучи определението “безумци”. В това определение се намесва и Библията. Известно е, че еволюционизмът е идеологическата обосновка на атеизма, а за него е писано: “Безумният рече в сърцето си – няма Бог” /Пс. 14:1/ Нека всички, които се гордеят със своя атеизъм да разберат, че именно Библията ги определя като безумни, определение, което ги поставя по-ниско дори от малоумните, т.е., от кретените.  

 Без никакво колебание, категорично можем да заявим, че еволюционизмът последователно и методично превръща човека в кретен. Доказателство за това е посткомунистическото общество, което произведе в голямо изобилие личности с тази характеристика. Видяхме с очите си как някои от тях, като диви варвари разгромиха селското стопанство на България. Други подобни, изявили се като профсъюзни деятели, със своите шпиц команди нанесоха съкрушителен удар на крупните промишлени предприятия, чиста народна собственост. Те просто ги предоставиха на дивашко разграбване и груба разпродажба на старо желязо. Могат ли да се нарекат разумни всички тези хора, които на кръглата маса единодушно издадоха безумна команда – да се започне разграждането, но не на идеологическата система, а на икономическите основи на несъмнено силната социалистическа социална държава. Като какви да бъдат определени тези, които заблуждават народа, че трябва да свиват производството и да съкращават работници, за да подобряват икономическите показатели на хищническто пазарно стопанство. Могат ли те да отговорят на въпроса, къде отиват хората, лишени от правото на работа? Само малоумници могат да се гордеят с това, че изхвърлят като смет на улицата най-ценният ресурс на едно общество – човешкият. Пределно ясно е, че изхвърлените се прибавят към хилядите безработни български граждани, от които най-многобройни, и най-онеправдани са ромите. Къде е разумът на всички тези общински “народни” избраници, които не с проценти, а с пъти увеличават данъци и такси, без да се интересуват от мнението на тези, които са ги избрали?  Не са ли малоумни тези, които отъждествяват борбата за демокрация с взривяване на исторически паметници? Без да са поставили макар и тухла, продължават своята рушителна дейност. Разграждат държавата, преватизират и разпродават, ограбват народа и никак не мислят за последствията от своята престъпна дейност. Ликвидационната политика на парламентарно представените партии срещу държавата продължава, умело прикривана от завесата на парламентарната  демокрация. Престъпни политическаи сили са загрижени единствено за собственото си благополучие, за охолството и развратния си живот. Малцинството от  наркотрафиканти и алчни бизнесмени, обричат обикновените хора на жестока мизерия. И целият този процес се винаги се ръководи от някакъв вожд. Той обезателно е признат “демократ” и антикомунистът. Това е картината на посткомунистическото общество, създадена от поредица вождове, всички те с една и съща характеристика:

Демократът сам насърчаваше своите приятели да грабят. И те не чакаха да им се казва два пъти. По това време чух новия боен вик за “дирижирана корупция”. Корупцията бе не само позволена, а явно организирана. /А имаше хора, които наивно се надяваха, че демократизмът скоро ще умре от това./ Но демократът знаеше, че трябва да подхвърли на изгладнелите кокал, да задоволи и друго, освен дивашките инстинкти. Подир мъчнотиите – спокойни служби. При липса на истинска револция – поне облагите от псевдореволюцията. Свобода да се лови риба в мътна вода.

Демократите си пълнеха джобовете с такава скандлна бързина, че не беше възможно да се следи ходът на плячкосването. Една, две, четири вили, летни къщи, дворци, бисерни огърлици, ориенталски килими, скъпи картини, старинни мебели, дузина автомобили, шампанско, земи, чифлици, фабрики. Откъде се вземаха парите? Не бяха ли всички тези хора бедни като черковни мишки? Те заемаха едновременно три, шест, дванадесет служби и никога не се задоволяваха. Най-различни чиновнически места, членове на административни съвети, дивиденти, аванси, възнаграждения. Всичко беше на тяхно разположение. Всяка банка, всяко голямо предприятие искаше да има свой представител в партията, като защитник със заплата”.

Едва ли някой ще усъмни във верността на тази картина, що се отнася до състоянието на посткомунизма. Само че авторът на този текст не е някой “комунист”, враг на демокрацията, а известният на много хора, приближен на Хитлер - Херман Раушнинг. В оригиналният текст на мястото на демократът стои името на Хитлер, на демократизмътнационалсоциализмът, а на демократитенацистите. Позволих си да направя тази размяна на думите, за да се види, че обстановката при фашизма и посткомунизма съвпада едно към едно, и че между антикомунистите /”демократите”/ и нацистите няма никава разлика.     

Между католицизма и еволюционизма съществува още едно абсолютно съвпадение, що се отнася до отношението на двете системи към Божието слово.  Неоспорим е фактът, че в бившето комунистическо общество Библията беше абсолютно забранена. Същата забрана практикува и католическата църква:

“Католическата църква учи, че не Писанията, а църковната традиция, учението на църковните бащи и изявленията на папата са над всичко. В един църковен декрет от 1223 год. се твърди, че обикновените хора не трябва да притежават Библия. Само свещениците могат да имат Библия на латински език. Тези, които притежават преведена Библия, трябва да я предадат на епископа, за да я изгори. На народа и свещениците се казва, че само католическата църква и най-вече папата, може правилно да тълкува Писанията /Адолф Фехлауер. “Мартин Лутер. Живот и вяра”, Второ преработено издание, изд. “Гепард”/.

По отношение забраната на Словото, позициите на еволюционизма и католицизма напълно съвпадат.

Трябва да припомним и това, че около 250 години преди споменатия декрет, поп Богомил проповядва Словото на разбираем български език. И именно в тези години се разкрива и антибиблейската същност на православието. Въпреки острото противопоставяне между католицизма и православието и настъпилата схизма през 1054 г., чрез гоненията на богомилите православната църква доказва своята преданост и послушание към католицизма. Вместо да се опълчи срещу католическите инквизитори,  сляпото за светлината православие гони и избива истинските християни. 

Сега следва да се изтъкнат допирните точки между католицизма и фашизма. Неоспорим факт е тяхното побратимяване в интерес на скритата цел на католицизма – поредния кръстоносен поход срещу православието чрез фашистката военна машина.  Посочва го Мишел де Семлиен в книгата “Всички пътища водят ли към Рим”:

“Нацистката партия пое властта при мълчаливото съгласие на Католическата централна партия на Германия и чрез висшата стратегия на Ватикана.  Лостовете на тази стратегия били Reichskanzier Франц фон Папен и папският нунций монсиньор Пакели, бъдещият папа Пий XII. Фон Папен, собственик на официалния вестник “Германия” на Католическата централна партия, изиграл основна роля, за да получи Хитлер две трети мнозинство, подписал закона, който направил Хитлер глава на държавата, и бил отговорен за неимоварно важния Конкордат с папата в Рим през 1933 г. Конкордатът бил най-забележителното му постижение  и върхът на неговото тясно сътрудничество с Пакели и Ватикана. Фон Папен заявил: “Третият Райх е първата сила в света, която не само ще признае, но и ще приложи на практика възвишените принципи на папството” /Мишел де Семлиен”. “Всички пътища водят ли към Рим”. София, 1996 г./

Братското сътрудничество между католицизма и фашизма продължава дълго време след неуспешния опит на Хитлер да осъществи “възвишените” принципи на антихриста. За него свидетелства тайният агент на САЩ Винсент Ла Виста:

“По-нататъшни разследвания установиха, че в латиноамериканските страни, в които църквата е контролиращ или доминиращ фактор, Ватикана е оказала силен натиск, и в резултат чуждите мисии там са имали почти благосклонно отношение към приемането в тези страни на бивши нацисти, бивши фашисти или други политически групировки, стига да са антикомунистически” /Мишел де Семлиен”. “Всички пътища водят ли към Рим”. София, 1996 г/.

Изследванията на Виста красноречиво показват любимците на папата – нацисти, фашисти и антикомунисти. Най-изявени от последните са Валенса и Горбачов. Совалката Кремъл – Ватикана е не по-малко активна от Варшавската.

“Новата ера на “гласност” сближи още повече Москва и Ватикана. На честването на 1000-годишнината на Ортодоксалната църква в Русия, станало през 1988 г., присъства и много представителна делегация от кардинали и служители на Ватикана, последвано от две срещи между Йоан Павел II и президента Горбачов през декември 1989 г. и ноември 1990 г., и двете станали във Ватикана. На срещата през 1990 г. се обсъди посещение на папата в Съветския съюз; възприемаше се като нещо съвсем скорошно, вероятно веднага щом се подобри положението на католиците-униати в Украйна” /Мишел де Семлиен”. “Всички пътища водят ли към Рим”. София, 1996 г/.

Активността на посочените совалки ясно показва, че братството “фашизъм – католицизъм” сполучливо приобщава още един “брат”, известен като антикомунизъм. За разлика от първите двама обаче, този се прояви като слагач, нагаждач и предател - братът без достойнство. Но важното е това, че “блудният син”, престъпният антикомунизъм, намери своите братя, и още по-точно, намери своя духовен брат – католицизма. Това побратимяване, вместо към духовно възраждане, връща жертвите на комунистическата диктатура назад към духовната тъмница на средновековието.  

Католицизмът е обект на специално внимание в Библията. Това е “малкият рог” от Данаил 7:8, който “...ще изтощава светиите на Всевишния” /Дан. 7:25/. Това е раненият звяр от Откровение 13:3, това е звярът, чиято рана оздравява /Откр. 13:3/, звярът, който ще се изправи на крака, и на когото, под натиск от сатанинската светска власт в лицето на двурогия звяр - САЩ, отново ще се поклонят много народи /Откр. 13:12/.

Библията точно определя периода на пълното господство на папството – от 538 г. до 1798 г., или 1260 години. През 1798 г. папата е арестуван и откаран във Франция, където умира.  Една година католическата църква остава без водач. Абсолютното духовно господство на папството над европейските народи е ликвидирано. Но не завинаги. Библията казва, че “...смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра ” /Откр. 13:3/.

Точно това наблюдаваме в съвременните условия. Отвсякъде бързат да му се кланят, а неговата зверова характеристика отново се проявява. Освен братското сътрудничество с фашизма за ликвидирането на атеизма, католицизмът подлага на жестоко изтребление народи, единствено заради това, че са приели християнството от Византия, а не от Рим. Това беше другата цел на съюза между Хитлер и папата – да бъде ударено православието.     

Католическата църква с особенно усърдие унищожава хората, приели христовата вяра не от нея, а от православната й сестра. Но трябва да се отбележи и тревожния факт, че това се прави с твърдата подкрепа на архитектите на новия световен ред – САЩ, които достойно заемат мястото на католическия побратим - фашизмът. При възникналото противоборство между Сърбия, Босна и Косово, не случайно САЩ застанаха на страната на Ватикана и на исляма. Всички се оказаха добри, дори се обявиха за потърпевши, а за лош беше посочен “православният агресор” – Сърбия. Така на световната общественост беше внушено, че той трябва да бъде ударен, което и стана. В защита на “българските турци”, щяхме да бъдем ударени и ние, ако беше успяла престъпната антибългарска стратегия на Доган – стратегия, която да настрои едни срещу други българи и турци, православни християни и мюсюлмани. И понеже турците не достигат, основните усилия на антибългарското “Движение за права и свободи” /ДПС/ си позволи да убеждава българите-мохамедани, че исляма автоматично ги прави турци. За голямо съжаление много наивни хора ще отидат в погибел, повлияни от един философ-атеист, прикрит под мюсюлманската одежда.

А относно ударът срещу “православните престъпници” на Милошевич, нашите американски слуги, с удоволствие предоставиха въздушното пространство на България, за да може да бъде ударена съседната нам братска държава. Определено това се направи в интерес на новия сътрудник на възраждащия се католицизъм и надигащият се, пълзящ из Европа ислямизъм. Резултатът от това сътрудничество е образуването в сърцето на Стария континент на две чисто ислямски държави – Босна и Косово. Този резултат е негативен, най-вече за самите народи на тези страни, които окончателно се отделят от Христос. А Той е заявил категорично: “Отделени от Мене не можете да сторите нищо” /Йоан 15:5/.

Що се отнася до действията на Сърбия, тя не бива да се оправдава. Но не е редно подобни конфликти, както тези в Корея, Виетнам, Ирак, Авганистан и други да се решават от международната жандармерия – САЩ. За всички е ясно, че войната не е начин за установяване на ред и демокрация, но след като това се прави от “царя на горското царство”, то се приема за правилно. По официални данни войната в Ирак е взела около 100 000 жертви. Загинали са и около 2000 американски войници. Не са ли това жертвоприношения в съвременни условия? С какво се различават днешните “царе” от онези в древността, които жертваха малки деца за умилостяване на бога слънце? Определено разликата е в това, че тяхната жестокост превишава стотици хиляди пъти зверствата на езическия свят. Съвсем логичен е въпросът, кой ще отговаря за масовите жертвоприношения? Не трябва ли и за него съд в Хага? Явно представителите на бандитския преход, не само че не задават неудобни въпроси на “големия брат”, но дават и своя принос, изпращайки на смърт български народни синове. Но по въпроса за вината и отговорността има и друга гледна точка:

“Всъщност светът не знае нищо, поради което и не може да разбере напълно какво се случи в Югославия през 1991 г. През септември 1991 г. журналистът на “Сънди Телеграф” Ендрю Робъртс изрази изненадата си, че “в сегашната криза почти цялата западна преса подкрепя хърватите.” По-нататък той се запитва “Как очаквате да реагират сърбите на решението да се възприеме усташкият квадратен символ за национален флаг на Хърватско? Днес в сръбска Крайна на говорителя на CNN са необходими не повече от 45 минути, за да забрави начина, по който Францисканските монаси са участвли в клането на сърбите в Хърватска Босна. На ортодоксалните сърби била обещана защита, ако се приобщят към католицизма, а после били избивани, когато влизат в църквите пред очите на свещениците” /”Сънди Телеграф”, 15.09.1991 г./ /Мишел де Семлиен”. “Всички пътища водят ли към Рим”. София, 1996 г./.

Много са примерите за възраждащата се инквизиция, поради което не могат да бъдат разгледани в настоящия материал. Но този факт достатъчно добре се посочва от Мишел де Семлиен:

“Възстановяването на инквизицията от миналото е нещо като догма на вярата за Ватикана; защото инквизицията е жива и здрава и /вътре в ограничителните рамки, налагани й от демократичните свободи/ както винаги мощна. В книгата си “Викарий на Христос, Тъмната страна на папството” от 1988 г. римокатолическият писател,  теолог и бивш свещеник Питър де Роса пише за съвременната инквизиция: “... разположена на Каса Санкта”, папската къща на ъгъла е известна като Дворец на инквизицията. През последните години “Светата католическа и апостолическа инквизиция” получи лоши отзиви в пресата, подобно на съветската тайна полиция /КГБ/, и неведнъж смени името си. През 1908 г. тази най-древна свещена конгрегация на Рим стана “Света служба /букв. превод инквизиция, бел. пр./, а през 1967 г. се промени на “Конгрегация за доктрината на вярата”. Сегашният секретар и изпълнителен директор, Великият инквизитор от миналото, е баварският кардинал Ратцингер, но президент винаги е бил царуващият архиерей” /Мишел де Семлиен”. “Всички пътища водят ли към Рим”. София, 1996 г./.

Както вече е известно, поредният “царуващ архиерей” стана баварският кардинал Ратцингер – папа Бенедикт XVI.

Сътрудничеството на САЩ с папството, разрастването на икуменическото движение, също в САЩ, растящият авторитет на папата, и то най-вече в бившия комунистически свят, са категорично доказателство за силното влияние на католицизма в световен мащаб. “Протестантите в САЩ ще бъдат първите, които ще протегнат ръце над пропастта, за да хванат ръката на спиритизма. Ще протегнат ръцете си над бездната, за да уловят и десницата на папската мощ, като под влияние на този троен съюз САЩ ще тръгне по стъпките на Рим за потъпкване правата на съвестта” /Елена Вайт. “Великата Борба”, изд. “Нов живот”, 1993 г./.

Силата на звяра ще расте и както се вижда, той се надига с помощта на светската власт – змея. Рим се стреми да възстанови властта си, да възвърне своето изгубено господство, и ще го постигне, за голямо учудване на мнозина, чрез САЩ, обозначени в Библията като двурогия звяр:

И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога, прилични на агнешки; а говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла” /Откр. 13:11,12/.  А относно непокорните, двурогият звяр ще “..направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ” /Откр. 13:15/. В откр. 13:14 се уточнява, че зверовият образ е “...образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя” - католицизмът /Откр. 13:14/.

САЩ видимо се отклоняват от християнския път на поведение, с което доказват правотата на Библията. И който добре следи събитията в последно време ясно вижда    това отклонение: “Америка днес не е онази страна, която беше преди 200 или дори преди 30 години. Почти неусетно за обществото на Съединените щати се появиха промени, които улесняват сцената за конфликта между два противорчащи принципа на управление. Това е конфликт, който основателите на САЩ са се стремили да избегнат с написването на Конституцията. Това е вековна конфронтация, поставила началото на повече войни и убила повече хора, отколкото всяка друга. На Америка и на света предстои да се сблъскат с религиозната сила, описана в последното време като антихриста” /Джеймс Рафърти. “Пророчество за последното време”, Изд. “Нов живот”, София, 2000 г/. 

Относно предстоящото сблъскване “...на Америка” с религиозна сила, по-точно би звучал изразът “...на народите на Америка”. Тези народи ще бъдат принудени да се подчинят на папството. Същата съдба ще сполети народите, чиито васални правителства доброволно ги предават като курбан на надигащият се змей. И тези зловредни правителства, присвоили си материалната база на социализма, за да я опазят за своите наследници, трескаво търсят покровители отвъд океана. Големият специалист по масова култура и геополитика Игнасио Рамоне точно описва това  претсъпно сътрудничество:

“Функцията на васалите е да се подчиняват. А Америка се е устремила към абсолютно политическо доминиране за в бъдеще. “Съединените Щати в известен смисъл са първият прототип на световна държава”, констатира Уилям Пфаф. – Те имат капацитета да застанат начело на една съвременна, спонтанно създадена световна империя, чиито членове доброволно се подчиняват на техния авторитет”.

Тази империя се стреми да се реализира във формите на либералната глобализация.

Отсега нататък всички опоненти, дисиденти и съпротивляващи се трябва да знаят, че срещу тях се води война на три фронта – икономически, идеологически и военен. А също и че времето, когато се спазваха човешките права, се промени, дори отмина. Това доказва установяването на тази скандална “тропическа каторга” в Гуантанамо, където в клетки са затворени и немалко европейци.

“Оста на злото” (Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация) само прикрива нейния истински облик. Но днес той все по-ясно се вижда /Игнасио Рамоне. “Оста на злото”, “Нова зора”, 12.03.2002 г./.

Силата на змея расте, а църквата отслабва, защото напуска здравите позиции на Библията. В своята слабост тя ще потърси подкрепа от държавната власт, за да наложи сатанинското си учение сред народите, които имат неблагоразумието да се нареждат по оста на злото. В тази връзка е предупреждението на апостол Павел:  “Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се възнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, защото той седи /като Бог/ в Божия храм и представя себе си за Бог” /2Сол. 2:3,4/.

Това пророчество ясно говори за отстъплението и за появата на човека на греха, който приема поклонение и се представя за Бог. Отстъплението на църквата, и най-вече на съвременния протестантизъм, ще подготви благоприятните условия за създаване на образа на звяра. В тази връзка Елена Вайт казва: “Образът на звяра е онази форма на отстъпил протестантизъм, която ще се развие, когато протестантските църкви потърсят помощта на държавната  власт, за да принудят народа да се подчини на учението им” /”Какво се крие зад новия световен ред”. Изд. “Нов живот”, 1994 г./.

Учението, за което се говори, е общото, обединителното между католицизъм и протестантизъм – безсмъртието на душата и светостта на неделния ден. Съгласието с посочените отклонения от истината е съгласие за поклонение на папството, т.е. на звяра, и то ще се постигне чрез отстъплението на официалната Протестантска църква. Но що се отнася до протестантите, които не искат да се подчинят на звяра, срещу тях ще бъде упражнено насилие чрез обединените усилия на светска и църковна власт. На тази основа целия свят ще се раздели на две големи категории хора – онези, които се придържат строго към Библията и другите, които се нареждат под знамето на католицизма, покланят се на звяра и неговия образ, и така получават белега му.

Относно решението на отделните хора, на коя страна да застанат, целият свят ще бъде предупреден:

“И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” /Откр. 14:7/.

Както вече беше казано, в последните дни на земната история ще се оформят само две групи от хора. Едната е тази, която ще се вслуша в предупреждението на ангела и ще бъде подпечатана с печата на живия Бог. Другата упорито ще отказва да приеме истината и ще получи белега на звяра.  Съдбата, която я очаква се съобщава от друг ангел:

“И друг, трети ангел... казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева му” /Откр. 14:9,10/.

Именно това поклонение вече започна. И първите поклонници са “православните” българи, управляващи страната по времето на злополучния преход. Чрез своето послушание към Запада те доведоха народа до ръба на оцеляването, а в бъдеще ще го принудят да се поклони на двата посочени звяра -  малкия рог /папството/ и двурогия звяр /САЩ/.

Никак не са добри прогнозите за състоянието на света в последните години на земната история. Сатанинските сили, оглавявани от католицизмът, ще използват нечовешки средства за установяване на духовен гнет. Причината е ясна: “...защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” /Откр. 12:12/. Много хора ще предпочетат да не си навличат неприятности от разярения звяр, но ще има и такива, които въпреки духовния терор, ще останат верни на Бога. Именно те са победителите, показани на Йоан в Откровението на Исус Христос:

“И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тия, които бяха победили звяра и образа му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи, и пееха песента на Божия слуга Мойсея и песента на Агнето /Откр. 15:2/.

Днес нашият поскомунистически свят, преминал през много заблуди, най-тежката от които е атеизмът, трябва да получи светлината от Библията. Той трябва да се откаже от пътя, по който го води елита му от слепци и да поеме по този, посочен от Христос. Пътищата на звяра и змея не са християнски, защото по тях се напредва само с оръжие. Ние, ако искаме да вървим към спасение, трябва да внимаваме да не бъдем заслепени от авторитета на католицизма и от неговата нарастваща мощ. Католицизмът ще обясни влошаването на човешките взаимоотношения именно с отклонения от неговото учение. По тази причина, с помощта на светската власт, всички несъгласни с това учение ще бъдат обявени извън закона. Много хора неволно прибързано, лекомислено ще се съгласят с “правотата” на “светия отец”, ще се заблудят, че при него е истината, и че той ще е победителят, и ще се наредят под неговото знаме. Точно това не бива да се прави. За всеки трябва да стане ясно, че победител е Христос. И всеки, който иска да бъде победител, трябва да тръгне след Него, и да се въоръжи с Неговото слово. Каквито и зверски методи да прилага надигащият се звяр, хората трябва да знаят, че неговите възможности за унищожение са ограничени в земното ни измерение. Той може да унищожи тялото, но не може да ни отнеме вечността. А вечността на всеки истински християнин е гарантирана от великата победа на Христос над змея – Сатана. Победата, която се очаква да бъде имитирана от възраждащият се клатолицизъм е илюзорна. Неговата съдба е решена: “И звярът биде уловен, и с него и лъжепророка, който бе вършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бидоха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел” /Откр. 19:20/. 

Много са католиците по света, много са и протестантите, както и хората от други религиозни общности, които могат да станат жертви на очакваното сатанинско формирование от светска и религиозна власт. Спасение от гоненията на сдружението звяр - змей, победата над него, може да се постигне единствено при съсредоточаване на вниманието върху предупрежденията на Библията относно характера на събитията в последните дни. Христос беше обещал да възкръсне и го изпълни. Обещал е, че отново ще се завърне, и това ще изпълни, за да вземе при Себе си победителите, тези които въпреки гоненията, са следвали неговия път:

“/Ето/ ида скоро, дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме някой венеца. Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име” /Откр. 3:11,12/.

Георги Крумов




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. antikom - Аз съм за Цола Драгойчева и ОФ-то!
30.09.2013 22:33
Аз съм за Цола Драгойчева и ОФ-то!
цитирай
2. kudran - Много точно..
01.10.2013 17:29
Обективен и реален поглед върху темата. Поздравявам Ви.
цитирай
3. novaposoka - Коментари всякакви. Аз ги приемам.
05.10.2013 21:58
Приемам всякакви коментари. Не знам защо се иска моето одобрение. Да не одобря даден коментар означава, че по някакви съображения, той ме разобличава, и аз не мога да му дам аргументирам отговор. В това, което публикувам, аз се стремя към разумна дискусия, а не към емоционален спор и препирня. Не харесвам загадъчни подхвърляния от рода на този за Цола Драгойчева и ОФ-то, от antikom, но ги приемам, и бих желал, в рамките на разполагаемите 2000 символа, авторът на споменатия коментар да се обоснове, за да стане ясно и на бавно загряващите като мен, какво иска да каже.
Георги Крумов
цитирай
4. dobrodan - И няма кой да каже,
30.09.2019 09:59
че бог, такъв, какъвто ни го представят, е пълна предумишлена и неистова лъжа с цел власт и законен грабеж. Иди стани вярващ после, като си нямаш работа...
Какво значение има кой бог ще ти (го) нахлузи съответното духовенство, дали ще е аллах или христос, какво значение има, като и двамата ти внушават, че си прост и не можеш да мислиш, защото всичко на тоя свят ставало по божията воля?
Дрън-дрън-дрън-дрънннн!
Човек трябва да вярва в себе си, ако изобщо говорим за вяра и смисъла от нея. Промяната трябва да започне вътре във всеки от нас. Как бих пратил всички молли и попове директно да си говорят със съответния господ... И това вече го правиха, но ни нахлузиха тримата брадати апостоли на комунизъма на ТЯХНО МЯСТО и ние пак повярвахме, нали? Докато има телета, ще има и касапи. Само вреда и нищо друго освен противопоставяне на довчерашни братя един срещу друг не донесоха тия абсолютни лъжи. Абе, отчета, поне от майките си срама нямате ли? Поне едно доказателство за възкресение да видя? Или на аллаха меката брада? Я марш на всички вас при облаците и девиците! Че се ядосах тая сутрин ама!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: novaposoka
Категория: Политика
Прочетен: 179200
Постинги: 88
Коментари: 127
Гласове: 89
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031