РАБИНДРАНАТ ТАГОР, Нобелов лауреат за литература

Рабиндранат Тагор (1861-1941) – индийски поет, прозаик, философ, художник и композитор – е удостоен с Нобеловата награда за 1913 “за своите дълбоко прочувствени и оригинални стихове, в които с неподражаемо майсторство е изразил своето поетическо мислене”.

“Чуй молитвата ми, Господи – сечи, сечи из корен нищетата в моето сърце.

Дай ми сила да понасям леко всички свои радости и скърби.

Дай ми сила да направя службата на любовта си плодоносна.

Дай ми сила да не се отвръщам никога от бедните и да не сгъвам колена пред наглото могъщество.

Дай ми сила да издигна своя ум високо над дребнавостта на делника.

Но ми дай и сила силата си с обич да отдам на Твойта воля.” (ТАГОР 1990, 54, “Гитанджали”). /Петдесет Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога.  Copyright (c) 2006, Тихомир Димитров – съставителство и преводи Рекламно-издателска агенция “Спектра”, Варна/

При нас се наблюдава напълно противоположно поведение на това, за което се моли Тагор. Кой ти гледа към бедните? Дисиденти, “демократи”, гладуващи, и най-вече така наречената четвърта власт, са в краката на “наглото могъщество”. На всички тези, Валери Петров по елегантен поетичен начин прави кратка и точна характеристика:

“Но след туй пък се пръкнаха на бял свят придобилите

банките, вилите и автомобилите

плюс креватните прелести

и – с тях- людете-птички, които храната си

гарантираха, чистейки им от излишни остатъци

крокодилските челюсти”

/В. Петров. “Малка ретроспекция”, в. “Сега”, 22.04.2011 г./.