“Творецът е дал на човечеството две книги: в едната е изявил Своето Величие, а в другата – Своята Воля. Първата книга е целият видим и невидим свят, който Той е създал, та да може човекът, гледайки големината, красотата и хармонията на Неговите дела, да признае Божието всемогъщество. Другата книга е Свещеното Писание, в което е изтъкнато Божието намерение за спасяване на човешкия род от погибелта” /Ломоносов. Цит. в “Библия и космос”, първа част, Христо Гешанов, “Интеграл Г”, София, 1997 г. /.

         Най-важната КНИГА, отправена към разума, какъвто само човекът притежава, и която атеистите не искат да четат, нито да я виждат, е Библията – Божието слово. Добрите познавачи на човешкото литературно наследство я виждат като единствено по рода си уникално литературно произведение. В тази връзка Вернер Гитт отбелязва: “Ако по отношение на думите (783137) и буквите (3566480), според английската King James Version, Библията може да се обхване точно, то пълнотата на нейните идеи е неизброима. С всеки нов прочит се откриват нови идейни насоки и връзки с други текстове. Богатството на идеи в Библията и нейното послание е изложено в такова изобилие от литературни видове, каквито не могат да се намерят в никоя друга книга.” /В. Гитт. “Въпроси, които се задават много често”. Изд. “Верен”, София/.

         Редно е литературните видове, за които говори В. Гитт да бъдат споменати заради учените, литераторите, критиците и всички, които скептично, с недоверие, с ирония и съмнение гледат на тази Книга.

         И така, Вернер Гитт /”Въпроси, които се задават много често, изд. “Верен”, София/ подробно ни запознава с литературните видове, които се срещат в “КНИГАТА НА КНИГИТЕ”:

         стихове /Пс. 119/, химн /Кол. 1:15-17/, любовна песен /Пес. на песните/, научен доклад, написан на език от всекидневието /Бит. 1/, исторически доклад /Ездра/, притча /обикновена ситуация от ежедневието като сравнение: (Мат. 13:3-23)/, парабола /гр. parabole = поставени един до друг; специална, изключителна ситуация като поучителен разказ за иносказателно тълкуване: (Лука 18:1-8)/, образна реч /Мат. 24/, парадоксон /Фил. 2:12-13/, проповед /Деян. 17:22-31/, наставление /Кол. 3:16,17/, хваление /Ефес. 1:3/, благословия /Фил. 4:7/, поучение /Римл. 5:12-21/, семейна хроника /1. Лет. 3/, молитва /Пс. 35/, лично свидетелство /1.Йоан 1:1,2/, описание на сънища /Бит. 37:6,7/, директно говорене на Бога /Мат. 3:17/, съпричастен разговор /Йоан 4:7-38/, диспут /Деян. 15:7-21/, съдебни преговори /Йоан 18:28-38/, мъдри поговорки /Пр. 13:7/, обещание /Марко 16:16/, обвинение /Мат. 11:21-24/, гатанка /Съд. 14:12-14/, законодателство /гражданско, наказателно, постановяващо обичаи, ритуално, здравно/, лирична поезия /Пес. на песните/, биография /Неемия/, лична кореспонденция /писмото на Павел до Филимон/, дневник /Деян. 16/, монолог /Йов 32-37/, диалог /Йов 3:31/, апокалипсис /откриване на истина: Дан., Откр./, временно запечатване /засекретяване; Дан.12:9/, пролог /гр. prologos = предварителна реч, Лука 1:1-4/, епилог /гр. epilogos = заключителна реч, Йоан 21:25/, елипса /гр. elleipsis = изпускане; стилистично средство, което изпуска подробностите, Мат. 9:9/, метафора /гр. metaphora = пренасяне; израз, използван картинно в преносен смисъл, Авдий 4/, надпис /Йоан 19:19/, шифър /Откр. 13:18/.

         Много е важно да се отбележи, че точно това, което влиза в представите на нашият свят за Библията, не може да се открие на нейните страници. На страниците на Библията не могат да бъдат намерени: предание, легенда, басня, сатира, комедия, виц, утопия, или научна фантастика. Стилистичните фигури като хипербола /гр. hiperballein = надхвърлям целта; преувеличение: Лука 7:33/ и ирония /гр. eironeia = изместване; 2. Кор. 12:11/ се срещат само като ясно разпознаваеми стилистични средства.

         Нито една книга в световната история не съдържа такова богатство от изразни средства, и нито една книга не представлява изключително истината във всичко казано от нея, подобно на Библията. Всеки, който се занимава с нея ще стигне до важния извод, че тя наистина е единствената божествена книга. Нейната истинност е гарантирана и установена от Бога: “Същността на Твоето слово е истина” /Пс. 119:160/.

         А на тези, които определят Библията като сбор от попски измислици и хитрости, Сам Бог казва:

         “...които ходят в правотата си, ще почиват на леглата си. А вие, синове на врачка, семе на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук. На кого се присмивате? Против кого сте отворили широко уста и изплезели език? Не сте ли чада на престъпление, семе на лъжа – вие, копито се разпътвате от похот към идоли под всяко зелено дърво” /Исая 57:2-5/.

Георги Крумов