Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2013 22:38 - novaposoka - Един мюсюлманин по пътя към ХРИСТОС
Автор: novaposoka Категория: Политика   
Прочетен: 1346 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 03.08.2013 23:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Мосаб Хасан Юсуф е най-големият син на шейх Хасан Юсуф, един от седмината учредители на организацията ХАМАС, както и нейн водач. Бащата непрекъснато обитава ту палестински, ту израелски затвори. По-късно през тях ще мине и синът. По време на задържането му в израелски затвор, Мосаб получава предложение да сътрудничи на израелското контраразузнаване. Воден от желанието да направи нещо за прекратяване на кръвопролитията, той се съгласява. Мосаб е отвратен от лицемерието и предателството на палестинските водачи, които пред света се представят за миротворци, а тайно подстрекават терористичните действия на “борците” за Палестинска автономия:

         “Междувременно по пропускателните пунктове пак умираха хора. Всички стреляха безразборно. Загиваха деца. Ден след ден се лееше кръв, а Ясер Арафат заставаше разплакан пред камерите на новинарските емисии на Запад, кършеше ръце и отричаше да има нещо общо с насилието. Вместо това сочеше баща ми, Марван Баргути и хората по бежанските лагери. Уверяваше света, че прави всичко по силите си да потуши въстанието. Но през цялото време другият му пръст беше върху спусъка” /Мосаб Хасан Юсуф. “Син на ХАМАС”, Изд. “Нов човек”, София, 2010 г./.

         Един ден Мосаб и неговият най-добър приятел Джамал се разхождали край Дамаската порта, издигната пет века по-рано от Сюлейман Великолепни. Среща ги непознат младеж от Великобритания и им предлага да присъстват на курсове в Младежката християнска организация при хотел “Цар Давид” в западен Йерусалим. Мосаб, чрез рационални разсъждения, аргументира своето решение:

         “Знаех къде е. По онова време бях леко отегчен и си помислих, че всъщност сигурно ще е интересно да науча нещо за християнството. Щом усвоявах толкова много от израелците, сигурно и други “неверници” можеха да ме научат на нещо ценно. Освен това бях общувал и с мюсюлмани, и с фанатици, и с атеисти, с образовани и неуки, с десни и леви, с юдеи и езичници и вече не пробирах много. А момчето ми се стори непринудено и ме канеше просто да отида, за да си поговорим, а не да гласувам за Исус на следващите избори” /Мосаб Хасан Юсуф. “Син на ХАМАС”, Изд. “Нов човек”, София, 2010 г./.

 

         След това посещение, в живота на Мосаб настъпват коренни промени. Като сътрудник на Шин Бет, често му се налага да подава сведения за предстоящи самоубийствени атентати, а понякога да сътрудничи дори за убийства на особено опасни терористи. Такъв е случаят с Халава – необразован, неуправляем тип, който се разхождал с огромна картечница, подобна на онези, които се монтират по джиповете. Заедно с други като него, които той снабдявал с оръжие, минавали през пропускателните пунктове и стреляли напосоки по войници и по мирни граждани. Израел настоявал пред Шин Бет, Халава незабавно да бъде изваден от строя. А единствен, който го познава и може да помогне е  Мосаб Юсуф. Но той не можел да се примири с участието си в убийството на човек, макар и да е най-големият злодей. Изправен е пред истинска нравствена дилема:

         “Прибрах се и извадих вече опърпаната по краищата Библия. Търсех и търсех, а не откривах нищо в нея, което да ми разрешава да извърша убийство. Но нямаше да мога да се примиря и с кръвта, която щеше да ми тежи на съвестта, ако оставех този тип да живее и да избива хора. Бях разкъсван от противоречия” ...Макар и още да не бях християнин, наистина се стремях да се придържам към нравственото учение на Исус. Аллах не се притесняваше от убийствата, обратното, той настояваше да ги извършваме. Но Исус имаше към мене много по-високи изисквания. Сега установих, че не мога да убия дори терорист” /Мосаб Хасан Юсуф. “Син на ХАМАС”, Изд. “Нов човек”, София, 2010 г./.

 

         В качеството си на сътрудник на израелското контраразузнаване, Мосаб Юсуф често попада в обстановки, делящи го на косъм от смъртта, но въпреки всичко, излиза невредим от тях:

         “Кой знае защо, имам чувството, че винаги съм се радвал на Божията закрила. По онова време дори още не бях християнин, а ал-Фаранзи със сигурност не познаваше Господа. Но моите приятели, християните, се молеха всеки ден за мен. А в Матей 5:45 Исус е казал, че Бог “прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните”. Това, разбира се, нямаше нищо общо с жестокия отмъстителен бог от Корана” /Мосаб Хасан Юсуф. “Син на ХАМАС”, Изд. “Нов човек”, София, 2010 г./.

 

         Стрателното изучаване на Библията довежда Мосаб до крайната цел на духовната просвета – кръщението:

 

         “Бях леко зашеметен, когато се качихме на бързия влак за Тел Авив. Нима бях забравил кой съм? Нима наистина се доверявах на това момиче от Сан Диего? След четирийсет и пет минути вече вървяхме по плажа, където имаше много хора, и се опиянявахме от топлия дъхав вечерен въздух. Никой в множеството и не подозираше, че синът на водача на ХАМАС, терористичната групировка, отговорна за избиването на двайсет и едно деца в “Делфинариума” от другата страна на пътя, ще приеме кръщение като християнин.

         Свалих си ризата и ние влязохме в морето” /Мосаб Хасан Юсуф. “Син на ХАМАС”, Изд. “Нов човек”, София, 2010 г./.     

 

В края на книгата си “Син на ХАМАС”, Мосаб Хасан Юсуф пише своето “Откровение”:

 
ПОСЛЕСЛОВ

             Най-голямата ми надежда е, че като раказвам историята си, ще покажа на своя народ – на палестинците мюсюлмани, които продажните управници използват от векове, - че истината може да ги направи свободни.

            Разказвам историята си, за да разбере народът на Израел, че има надежда. Щом аз, синът на една терористична организация, посветила се на това да унищожи Израел, мога да достигна точка, когато не само съм обикнал евреите, но и съм изложил на опаност живота си заради тях, има лъч на надежда.

            В историята ми се съдържа послание и за християните. Трябва да се учим от скърбите на народа ми, който носи тежко бреме в опита да намери път към Божията милост. Трябва да надскочим религиозните правила, които сами налагаме. И да обичаме безусловно хората – по всички кътчета на земята. Ако искаме да представим на света Исус, трябва да живеем според посланието Му за любов. Ако искаме да следваме Исус, трябва да очакваме и да ни подлагат на гонения. Би трябвало да сме щастливи, че заради Него ни подлагат на гонения.

            Пиша за експертите, онези, които взимат държавни решения, учените и ръководителите на разузнаването в Близкия изток с надеждата, че тази простичка история ще спомогне да разберете проблемите и възможните им решения в един от най-размирните райони на света.

            Предлагам историята си със съзнанието, че мнозина, включително онези, на които държа най-много, няма да разберат подбудите ми и начина ми на мислене.

            Някои ще ме обвинят, че правя каквото правя за пари. Най-странното е, че в предишния си живот нямах проблем да намеря пари, докато сега живяея съвсем скромно. Да, наистина, семейството ми имаше затруднения с парите, особено през дългите периоди, когато баща ми беше в затвора, но накрая аз станах доста богат младеж. С държавната заплата печелех десет пъти повече от средното за страната. Живеех добре, имах две къщи и нов спортен автомобил. И можех да спечеля още повече.

            Когато съобщих на израелците, че преставам да работя за тях, те предложиха да регистрират на мое име комуникационна фирма, която, стига да бях останал, щеше да ми носи печалба от милиони долари. Отказах това предложение и дойдох в Съединениет щати, където така и не си намерих работа на пълен работен ден и накрая останах и без покрив над главата. Надявам се някой ден парите да не са проблем за мен, но вече знам, че никога няма да съм доволен само с пари. Ако те бяха основната ми цел, щях да остана където бях и да продължа да работя за Израел. Можех да приема даренията, които хората ми предлагат, откакто се преместих в Щатите. Но не направих и това, защото не искам парите да стоят за мен на преден план или да се създава впечатлението, че именно те са основен двигател на постъпките ми.

            Някои може би ще си помислят, че го правя, за да привлека вниманието, но в родината си се радвах на колкото искаш внимание.

            Онова, от което се отказах много трудно, бяха властта и влиянието, което имах като син и на водач на ХАМАС. След като усетих вкуса на властта, разбрах, че човек  може да се пристрасти към нея – много повече, отколкото към парите. Харесвах властта, която имах в предишния си живот, но когато си пристрастен, пък било то и към властта, вече тя ръководи теб, а не ти нея.

            В сърцевината на моя разказ всъщност е свободата, силният копнеж за свобода.

            Аз съм син на народ, който от много векове е поробен от продажни управници. Бях хвърлен в затвора от израелците, когато прогледнах за истината, че палестинският народ е потискан от собствените си водачи не по-малко, отколкото от Израел.

            Бях праведен последовател на религиозна вяра, която изискваше строго спазване на определени правила, ако искам да угодя на Бога от Корана и да отида в рая.

            В предишния си живот разполагах с пари, власт и обществено положение, но онова, към което всъщност се стремях, беше свободата. А наред с другото това означаваше да загърбя омразата, предразсъдъците и желанието за мъст.

 

            Накрая свободен ме направи посланието на Исус – обичай неприятелите си. Вече беше все едно кои са ми приятели и кои врагове – от мен се очакваше да обичам всички. И можех да обичам един Бог, Който ми помага да обичам другите. 

            Тези отношения с Бога са извор не само на моята свобода, но и ключ към новия ми живот.

 

            След като прочетете книгата, само не си мислете, че съм станал някакъв изключителен последовател на Исус. И досега водя борба. Малкото, което знам и разбирам за вярата си, е дошло от изучаването и четенето на Библията. С други думи, аз съм последовател на Исус Христос, но само започвам да съм и Негов ученик. 

            Роден съм и съм израсъл в религиозна среда, където се смята, че спасението идва само чрез добродетелност. Трябва да забравя много неща, които съм научил, за да освободя място за истината:

            “Понеже сте научени... да съблечете според предишното си поведение стария човек, който тлеее по измамнителните страсти, да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по образа  на Бога в правда и святост на исината.” /Еф. 4:21-24/.

            Подобно на много други Христови последователи, съм се покаял за греховете си и знам, че Исус е Син Божи, Който е станал човек, умрял е за греховте ни, възкръснал е от мъртвите и седи отдясно на Отеца. Получил съм кръщение.  Въпреки това чувствам, че само съм минал през портата на Божието царство. Казвали са ми, че има много, много повече. И аз искам всичко.

            Междувременно продължавам борбата си със света, с плътта и дявола. И досега имам опасения и съм объркан. Мъча се да реша въпроси, които понякога ми се струват непреодолими. Въпреки това се надявам, че подобно на апостол Павел, който е описал себе си пред Тимотей като “главния грешник” /1Тим. 1:16/, ще стана какъвто ме иска Бог, стига да не се предавам.

            Затова, ако ме стрещнете  на улицата, не ми искайте съвет и не ме питайте какво спопред мен означава този или онзи стих от Свещеното писание, защото вероятно вече сте по-напред от мен. Вместо да гледате на мен като на духовен трофей, молете се за мен, така щото да израствам във вярата и да не настъпвам прекалено много хора, докато се уча да танцувам с Невестата.

            Докато продължаваме да търсим неприятелите си навсякъде другаде, но не и вътре в себе си, винаги ще има Близкоизточен проблем.

            Религията не е решение. Религия без Исус не е нищо друго освен фарисейщина. Освободен от потисничеството на Европа, Израел се превърна в потисник. Освободени от гоненията, мюсюлманите  се превърнаха в гонители. Подлаганите на тормоз съпруги и деца често започват да подлагат на тормоз други съпруги и деца. Колкото и изтъркано да звучи, е вярно: ако не се изцери, нараненият наранява.

            Манипулиран с лъжи, тласкан от расизъм, омраза и желание за мъст, бях на път да стана един от онези хора. После, през 1999 г., срещнах единствения истински Бог. Той е Отец и любовта Му е неизразима, въпреки това обаче тя се проявява в това, че Той е жертвал единствения Си Син на кръста за изкупление на греховете на света. Той е Бог, Който три дни по-късно е показал силата и правдата Си, като е възкресил Исус от мъртвите. Той е Бог, Който не само ми заповядва да обичам и да прощавам на неприятелите си, както Той ме обича и ми е простил, но и ми вдъхва сили да го правя.

            Истината и опрощението са единственото решение за Близкия изток. Предизвикателството, пред което са изправени най-вече израелци и палестинци, е да намерят решението. Предизвикателството е първи да проявят достатъчно смелост, за да го прегърнат. 

ГЕОРГИ КРУМОВ



Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: novaposoka
Категория: Политика
Прочетен: 179240
Постинги: 88
Коментари: 127
Гласове: 89
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031