Христос идва на земята и заявява, че Той е Този, Когото очакват, за Когото пишат пророците.

         Той върши дела, които са по възможностите единствено на Бога. С думи лекува слепота и проказа, със заповед изгонва бесове, обладали човешкото тяло, с мощен призив връща към живот хора, завлечени в гроба. Но, нещо много важно и очаквано от евреите, Той не желае да свърши – да порази римляните и да установи на земята господство на еврейската раса. Евреите искаха, за тях да се направи това, което Хитлер искаше да  направи за арийската раса.

         Започва се проверка на Неговата Божественост. Всички са солидарни с “общественото” мнение – да се подложи на мъчение, и ако се отърве от него, те  ще приемат, че Той наистина е Бог. Всички се обръщат против Него, като крещят: “Не искаме Този да царува над нас!” Учениците му уплашени се крият, дори категорично отричат, че Го познават.

         По време на Великата френска революция е издигнат лозунгът: “Унищожете мизерника” /Елена Вайт. “Великата борба”/.

         За бедственото духовно състояние, в което се озовава френското общество, отново главният виновник се явява Христос. Безобразията на римокатолическата църква се определят като резултат от Христовото учение. Настъпващият “научен” атеизъм поставя знак на равенство между Христос и “святият отец”, за когото Вазов пише:

А там, в остарелий глухий Ватикан

стои старец мрачен, плешив истукан,

на принципи светли веч немощний враг,

останка печална от рухналий мрак.

 

            В отношението си към Христос, нашето общество не се различава от посочените по-горе. А дали, в резултат от господството на сатанинската еволюционна идеология,  не сме станали още по-злобни? Всеки сам може да си отговори, чрез малко размишление по следното стихотворение:  

 

СЪНУВАХ СЪН

 

Сънувах сън.

Бях някъде във храм – безлюден, тих,

без никакъв народ.

Сред здрача блед под храмовия свод

видях един позорен стълб

и там Христос с въжета вързан, прикован.

Пред Него бе изправен груб войник.

Във тишината някак странно беше

кога камшикът яростно плющеше.

Това бе бич, обкичен със ресни,

нанизан и със късчета олово,

ръбати, остри, с грапави страни.

При всяко ново шибане сурово

те впиваха се в трепетната плът

на кроткия Исус.

И всеки път,

когато пак камшикът заплющеше,

Христос потръпваше, но все мълчеше.

А по измъченото Му лице струеше кръв

и двете Му ръце пробити бяха;

във кротките очи блестяха сълзи

в кървави лъчи.

Венец от тръни кичеше главата,

петна от кръв личаха по ребрата.

Навред по гръб, по рамене, гърди,

се виждаха все кървави бразди.

Безжалостният и суров войник

издигна пак разветия камшик

и взе да шиба...

Силно възмутен аз плаках,

обладан от гняв свещен;

Аз спуснах се и викнах: “Зли човече!”

В лицето исках този звяр да зърна.

Войникът се в тоз миг обърна

и ме изгледа...

Аз се ужасих, че в него

своето лице открих.

 

/Неизвестен автор/.  

  

            Георги Крумов

а за съжаление Вазов си позволява да сравнява бесилото на Левски с Христовия кръст, а Уидроу Уйлсън-масон и президент на САЩ със "Нов Христос"

Така е то у нас , ние не се различаваме много от юдейте през 1 век.

Имало е църковно мракобесие и май отзвучава до днес.
Вазов не е богослов, но има Христова любов в.него. И грешките му са смекчени от тая любов. А стиховете тук са май садистични. Употребябам често думичката "май", за да не се впускам в доказателства, каквито и у автора няма.