Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2013 13:09 - Религиозният проблем на посттоталитарното общество
Автор: novaposoka Категория: Политика   
Прочетен: 1040 Коментари: 2 Гласове:
0



ПРОБЛЕМЪТ “ИМА ЛИ БОГ ИЛИ НЯМА?”

Днес светът е обхванат от заблудата, че Бог не съществува. Основният аргумент в подкрепата на този възглед е невъзможността да се докаже Неговото съществуване. Това е вярно, но в случая се игнорира истината, че както не може да се докаже това, така не могат да се намерят аргументи и за обратното. Твърдението, че Бог не съществува е в нарушение на основен философски принцип – от позицията на ограниченото човешко познание да се правят категорични изявления относно естеството на безграничното.

За формирането на този наивен възглед немалка роля и заслуга има Православната църква. Чрез своите посредствени и неясни проповеди тя подготви своите миряни да я изоставят и да възложат надежди на по-модерната от нея Комунистическа партия. Колебливата вяра в Бога бързо и с лекота беше трансформирана във вяра в еволюцията. Името на Създателя беше заменено с това на “Природата”. Законът на Бога беше заменен със закона на джунглата. Моралните норми отстъпиха място на правилата, произлизащи от борбата за съществуване в условията на естествения подбор.

Почти напълно отделено от Бога и от създадените от Него морални норми, обществото се оказа жестоко измамено, и тази измама е обхванала стари и млади, учени и недоучени, които затънали в дебрите на диалектиката, упорито отстояват безумната теза: “Няма Бог”. На това упорито твърдение, лишено от разумни аргументи, пророчеството отговаря: “Безумният рече в сърцето си: Няма Бог; поквариха се и сториха гнусно беззаконие. Няма кой да прави добро” /Пс. 53:1/.

Тоталното, агресивно, но и методично настъпление на безумците довежда до решително отклонение на човечеството от правия път. Успехът им се дължи на разпространяването на долнопробната лъжа, че науката подкрепя, дори “доказва”  несъществуването на Бога. Така че под влияние на “научното” отрицание и изгубилото свое влияние посредствено православие, в нашето общество Богът Го няма, покварата е на лице, беззаконието е на власт, а доброто е в изгнание. И от това състояние правим опит да излезем, ту по пътищата православни, ту по тези на исляма, и то ръководени от сатанинската църква на Дарвин, Ленин и Сталин. Въпреки, че тези имена баха отречени и заменени с нови –Хрушчов, Брежнев, Горбачов, те продължиха да ни водят по пътя на безбожието. Днешните спасители –истерични антикомунисти, злобни ликвидатори, крадливи командири, лицемерни демократи и заслепени националисти ни водят по същия път. А  магистралата към вечния живот, истинският път, прокаран от Исус Христос остава барикадиран и скрит от най-различни църковни канони. В същото време на границата между нас и Христос като “Берлинска стена” е застанал все още господстващият в нашето общество “прогресивен” еволюционен канон.

Напоследък се наблюдава известно пробуждане от дълбокия духовен сън, предизвикан от еволюционния религиозен опиум. Както у обществото, така и у управляващите се утвърждава разбирането, че състоянието, в което се намираме не е нормално, за което е необходимо предприемане на стъпки за раздвижване на замрялото духовно съзнание. Повечето от властимащите са убедени, че вариантът за духовно развитие по пътя на религиозното разделение не е приемлив, но самите те лишени от духовно знание, не намират сили да му се противопоставят.

Защо управляващите не намират изход от така създадената обстановка на религиозно объркване? Защото все още вярват в твърдите позиции на диалектическия материализъм. Вярват, че ако продължават да се крепят върху начупените плочи на диалектиката, ще успеят да се задържат на повърхността на религиозното блато. Вярват, че няма Бог, убедени са, че Той не съществува и са заблудени, че науката е доказала това наивно твърдение. А след като няма Бог, толерантността изисква свобода за изповядване на всякакви други заблуди. Забраната за усвояване на коя да е от тези заблуди веднага се таксува като нарушение на религиозните права и свободи. И за да не бъдат обвинени в нарушение, те са готови великодушно да разрешат “информативното” изучаване на всички популярни религиозни заблуди, включително и тези на спиритиста Буда. Доказателство за това е коментарът на Министъра на образованието и науката Даниел Вълчев „Нашето предложение беше обучението по религия да не е свързано с въвеждане във вярата, а да има информационен характер” /Интервю, „24 Часа”, 30.04.09/. 

Каква заблуда, какво объркване, какво невежество прозира зад това предложение. И то е сътворено от човек, натоварен с управлението на една от най-важните институции в държавата.  Тя е единствената институция, чрез която може да се реши проблема с нашето духовно възраждане, ако заедно с образователния процес върви и процесът на духовна просвета.  Но вместо това, заблудени ръководители, убедени атеисти, врагове на Бога, приятели на Сатана и подвластни на неговото опозиционно еволюционно учение, предлагат информативно, размито разпространение на всевъзможни заблуди.

Много интересно, как ще се преподава информативно, без да се въвежда във вярата, след като тя е следствие от преподаването или проповядването? Проповядването е задължение, ясно вменено от Христос: „...идете и проповядвайте”, а учението може да бъде прието или отхвърлено, и това е свободното право на отделната личност. Не може да се говори за Христос и в същото време да се контролира вярата на обучаемите, освен ако говоренето целенасочено се отклонява от истината. Точно чрез груби отклонения на църковните учения от истината, различните църкви са успели да постигнат въвеждане на своите “стада” в “правата” вяра, и извеждането им от истинската.  

Не може да се преподава Аллах и в същото време да се изключи въвеждане на обучаемите във вярата в него? Именно това не може да се избегне и третираните с “истините” на Корана бавно и постепенно ще затъват в дълбоко суеверие, предизвикващо страх от един непридвидим бог, който приема жените само със забрадки, а от мъжете изисква своевременно отмъщение на “неправоверните”, като условие за спасение.

Това “информативно”, мъгляво проповядване ще постави обществото в една гъста религиозна мъгла, доста по-гъста и непрогледна, отколкото “светлото комунистическо бъдеще”. А колкото до предложението на православния “отец”, митрополит Николай, то е абсурдно. Митрополитът, за разлика от министърът, много добре знае, че ако всички имат еднакъв достъп до съществуващите религиозни учения, макар и само информативно, ще настъпи голямо объркване в образователната система. Ще възникнат въпроси, на които нито православието, нито ислямът ще може да отговори. Затова според него, по-добре би било подрастващите да не получават повече знания от тези, които им предоставя съответната църква. Което и от дадените предложения да се приеме, най-важният въпрос, относно съществуването на Бога отново ще остане нерешен.

За атеиста проблемът относно съществуването на Бога,  и проблемът със суеверието, породено от многобройните религиозни учения, се явява непреодолим. И той ще продължава да съществува до тогава, докато не се изкорени от съзнанието на човека бога-материя. И този бог продължава да съществува в комунистическото съзнание, докато съществуването на истинския Бог остава под съмнение.  За голямо съжаление съмнението е обхванало тези, които би трябвало да вдигнат атеистичната сатанинска бариера и да поведат народа по пътя на духовното възраждане. Те са високо образовани, признати за учени, но въпреки това са в състояние на безизходица, защото са обладани от духовна слабост. За това говори част от интервюто на Валерия Велева с професор Боян Биолчев: 

“-Кога си плакал?

Многократно ми се е случвало да се просълзя. ...Плакал съм, когато починаха двете ми деца.

- Не упрекна ли Господ?      

- Не. Не съм упреквал никого. Казвал съм ти, че не вярвам в Господ. Не вярвам и че го няма.”  /Валерия Велева. “По пантофи”. В. “Преса”, 04.02.2012 г./

В едно общество, в което по традиция се възхвалява учеността, научните степени и звания, владеенето на чужди езици, се оказва, че няма място за вяра в Бога. Обикновените хора се подвеждат по признатите учени, доверяват им се и без да се замислят приемат проповядвания “научен” атеизъм. Затова е важно да се разбере, че учеността няма нищо общо с духовността. Ако беше така, Христовите ученици трябваше да бъдат само учени. На първо място сред тях щеше да бъде Савел /апостол Павел/, който освен духовно, имаше и светско римско образование.  Но те бяха хора от всички съсловия, между които бирникът Матей, лекарят Лука и рибарят Петър. С този Свой избор Христос показва, че учението Му е достъпно не само за учени и експерти, а за цялото човечество.   

Големият наш проблем не е в нивото на образование, а в тежкото духовно състояние на нацията. И за да се излезе от него е необходимо да се изучава най-вече Библията и то не информативно, а задълбочено. Именно тогава ще се открие Истината и на нейния фон ще бъде разкрита лъжата. Тогава ще стане възможно отърсването от заблудата, която владее хората и ще се разбере, че Исус Христос не е мит, а реалност. Тогава средствата за масова информация /преса, радио, телевизия/ няма да разказват за събития, свързани с Христос, като започва с думите: „Съгласно преданието...”. Тогава ще стане ясно, че въведените религиозни празници нямат нищо общо с Исус Христос, въпреки че са обявени за християнски. Най-големият християнски празник е Възкресението, но атеистичният свят го счита просто за една светла идея и го нарича Великден. Другият голям празник е Рождество Христово, но и него целият свят нарича просто “Коледа”. Рождество и Възкресение, наричани съответно Великден и Коледа, за да се позамъгли връзката им с Христос, напомнят за две важни неща, които никога не бива да бъдат забравяни: Христос е Бог, дошъл на нашата земя в изпълнение на предварително дадено обещание, и именно Той е победил „...оная старовременна змия, която мами цялата вселена”, а не Св. Георги Победоносец.  Победата срещу Сатана не е по силите на хората, затова Христос идва на земята, за да се справи с измамника, и Той нямаше да дойде, ако имаше човек, който да може да направи това. А победата на светийте е победа в защита на тяхната вяра в Спасителя и тя се гради на Великата победа над змея /Сатана/, извоювана от Него със силата на Словото.

Именно затова Божието слово трябва да се изучава, за изграждане на истинска вяра в Бога, а не църковните канони. Само рационалното, убедителното, Святото Божие слово ще ни изведе от досегашните сатанински заблуди и ще ни помогне успешно ще разрешим дилемата „Има ли Бог или няма”.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. socialismus - ще разрешим дилемата „Има ли Бог или няма”
02.01.2013 23:51
Мисля, че това не е от значение. Важна е вярата, а не емпиричните аргументи. Лично за мен е важно опазването на свободата на вероизповеданието извън светските учреждения. Нека религиозните пропагандират своя Бог в своите храмове безпрепятствено, а в училище децата се запознават с митовете на отделните религии, защото това е част от човешката култура.

А по въпроса за "доказването" съществуването на Бога, то става чрез доказване автентичността на следите, оставени от това съществуване. Обратното- несъществуването не е доказуемо. Великият атеист Бертранд Ръсел отказва да защитава такава теза защото какви следи от несъществуване може да се изтъкнат?

Тъй че, за мен това не е точка на конфликти. Ако правата на теиста и атеиста са защитени в равна степен, нека всеки си развива възгледите и си печели хляба почтено.
цитирай
2. novaposoka - Правата на различните
30.05.2020 16:15
"Тъй че, за мен това не е точка на конфликти. Ако правата на теиста и атеиста са защитени в равна степен, нека всеки си развива възгледите и си печели хляба почтено". Това е заключението на socialismus. Оспорвам неговата първа част. Спорът между креационисти и еволюционисти е основен спор в света, т.е., това е основната точка на конфликти. Едните казват, че има Бог, другите - че няма. Едните са привърженици на Неговото съществуване, другите казват, че Той не съществува. Във втората група попадат и вярващите в Неговото съществуване, но пренебрегващи, в една или друга степен, Неговия закон. Две са групите. Няма повече. И това е основният конфликт. Относно втората част: тези, които се придържат строго към Библията изкарват хляба си почтено. Те нямат нужда от "АКО". Втората група има нужда от защита, защото лъжат света, а както казва народът, "На лъжата краката са къси". Тези, които лъжат народа да вярва в силата на мощите на починали хора, нима са почтени? А тези, които казват, че няма Създател и убеждават хората в творческите възможности на природата, какви са? Почтени лъжци, които си изкарват хляба с "почтени" лъжи. Какво да се каже за Буда? Той твърди, че човекът има безсмъртна душа, която непрекъснато се преражда. Библията казва, че прераждане няма: "Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен; Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето (Еклисиаст 5,6). Питам големите специалисти: На кого да вярвам, на Бог или на Буда? Всеки да вярва на когото иска, без да обижда останалите. В това се изразява човешката свобода.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: novaposoka
Категория: Политика
Прочетен: 179219
Постинги: 88
Коментари: 127
Гласове: 89
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031