Христо Ботев се ражда на 25 декември 1847 година в Калофер (по "стар стил", по тогава действащия календар или на 6 януари 1848 година, по днешния календар), в семейството на даскал Ботьо Петков (1815 – 1869) и Иванка Ботева (1823 – 1911). Поета революционер умира вечерта на 20 май (1 юни нов стил) при сражение на водената от него чета в планината, до днес има спор за точното място.

    " По инициатива на черковното настоятелство на 17 май 1884 година в Козлодуй е отслужена панихида за Христо Ботев и неговата чета. През 1885 година във Враца, с участието на Васил Кънчов, е изработен и приет устав за Ботевите чествания, според който те се подготвят от комитет под председателството на кмета на гр. Враца и стават ежегодни. Това са най-искрените и най-безкористните тържества, в които участва населението от Врачанския регион", обяснява Мирослава Топалова, уредник в отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей във Враца. " (https://bnr.bg)

    “ Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се чества за първи път през 1884 г. едновременно във Враца и в Пловдив, по инициатива на учителя Георги Бенев. Отбелязва се официално от 1901 год. За пръв път се почита с едноминутно мълчание в цялата страна, с подаден сигнал от сирени на 2 юни 1948 г. Обявен за "Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България" с решение № 211 на Министерския съвет от 31 май 1993 год. “ (https://bnr.bg)


Първи юни 2023 лято
На 1 юни 2023 г., ЕВК "Никола Войводов" отвори врати с възрожденски рецитал
Денят на детето и бъдещето, денят на град Враца и утрешния ден за почит и памет, за великия поет и революционер Христо Ботев и загиналите за свободата на България.
     https://www.youtube.com/watch?v=lJqsMXUFaf0 , ТВ ВРАЦА Новинарна

"Ботйов лист"
     https://www.youtube.com/watch?v=x6y8ypbXAmg

2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
     https://www.youtube.com/watch?v=VsJKLjgj-rE

Във Враца бяха открити „Ботеви дни 2023“ , 27 май 2023
     https://www.youtube.com/watch?v=jp7dG4elrU8

Старозагорски отряд се включи отново в похода "По стъпките на Ботевата чета" , 28 май 2023
     https://bnr.bg/starazagora/post/101829582/starozagorski-otrad-se-vkluchi-otnovo-v-pohoda-po-stapkite-na-botevata-cheta

НТП "Козлодуй – Околчица" , 29 май 2023
По стъпките на войводата Христо Ботев и неговата чета от козлодуйския бряг вчера сутринта поеха около 1500 поклонници от цялата страна.
     https://www.youtube.com/watch?v=bGvweK_0nc0

По стъпките на Ботев - детски туристически поход , 1 юни 2023
     https://www.youtube.com/watch?v=OLMpVLFrBP8

По стъпките на четата на Таню Войвода , 30 май 2023
     https://www.youtube.com/watch?v=HlQCSYC4zRc

Хорът към ОУ „Христо Ботев“ взе второ място на Републиканско състезание в Сремски Карловци.
Училищният хор към Основното училище „Христо Ботев“ от Цариброд спечели второ място на 32-то Републиканско състезание на хорове и 23-то Републиканско състезание на оркестри на основните и музикални училища от Сърбия.
     https://www.youtube.com/watch?v=1NX7NlLr9Ic

Пловдивска делегация посреща 2 юни в побратимения Окаяма
     https://bnr.bg/plovdiv/post/101829103/plovdivska-delegacia-posreshta-2-uni-v-pobratimenia-okaama

От първи юни 2023 г. толкова.
Вече е втори юни, време е да четем поета революционер, за да помним. Вечна памет!


Христо Ботев
Подслушано
…На пътят играе хоро. Мариолка вкъщи пред огледалото се белисва. Майка й не може да й се нарадва.
Майка й. Тъй, мама, тъй. Мацни си и носецът, че не знам как ми се види — май червеничък.
Мариолка. Носецът ми е мене дип добър, ами я погледни — туй рокля за пред хората ли е? От толкова рокли уж тая е само от модата, пък и ней нито й е цветът, нито кроежът! Сякаш че съм…
Майка й. Добре, майка, добре — да излезе тейко ти из хапуса, ще го накарам да ти купи друга, още по-хубава.
Мариолка. Ами кой е затворил татя, та го не пуща толкова време?
Майка й. Онова магаре — дето земахме платът за роклята ти.
(Модата: да седи човек у хапус — напредва!)

Христо Ботев
Из “Това ви чака!” (откъс)
(Ако не е истина, не е и лъжа)

Пари, пари, пари! — рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! — думат нашите букурещки народни базиргени[1] и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! — думаше наш кир Михалаки и беше — чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец — само нашите букурещки патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха. Но от сичките тия златни телци достоен за нашата дълбока почит и за нашето високо внимание е кир Михалаки. А неговата орисница е обща за сичките „велики“ хора, неговата съдба е по-трагическа и от Дон Кишотовата.

Седим срещу Вознесение с дяда Обрешка Картункович на пътя и гледаме как си играят децата на „пещ-пещ-пещице“. Отдолу иде …
…
…
* * *
— Бабо мари, защо не духнеш туй пусто кандило, ами свети на котката, та драще по рогозката и ме не оставя да заспя?
— Грехота е бре, синко. Как да го духна, като тая нощ ще се вознесе господ?
— Аз пък мислех, че ти ще се вознесеш; гледам те замязала си на вампирин.
— Ех, баба, де тоя господ? Който е праведен, само той се вознася; ами аз — какви добрини съм сторила?
— Изгаси кандилото — ето ти една добрина. Среднощ е вече, господ трябва да се е вознесъл.
— А че зная ли? Ако се е вознесъл, то да го изгася, пък утре запали ща го по-ранко, хайде. …


Христо Ботев
Из “Народът – вчера, днес и утре” (откъс)
…
…
Отделен, както казахме, нравствено от правителството си, народът много пъти го е оставял само да се бори с Византия, само да си вади очите за престолонаследие; тъй щото тука и бяха главните причини, дето гърците можаха да завладеят навреме България, а варварските турски орди съвсем да я разорят и тъй с твърд крак да стъпят на врата на народа.

Но и при тия страдания, при това страшно насилие, в кое и камъкът би се стопил, българинът се затвори от турчина вкъщи с челядта си и, както и днес, пял е и слушал е вместо византийската литургия свойта елегическа юнашка песен, вместо стрелата и сабята, хвана ралото и сърпа, ходил е по сборове и по седенки, по тлаки и по черковища — и щом варваринът е погазвал огнището му, кое, както и днес, е било обиколено със снахи и дъщери, със синове и унуци — той е оставял ралото и сърпа, гегата и кавала, хващал е бащина сабя, братова пушка и с „дружина вярна и сговорна“ отивал е в Стара планина да мъсти за обиди от турци и чорбаджии, да им отнима грабено имане и да пази село и сиромаси.

Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо влияние, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност — след толкова и при такива страдания, пред зори, той се провиква от вратата на къщата си: пее отходня молитва на Турция, на робството; проклина свойто преминало, което е мрачно и той го мрази; свойто настояще, което е тежко и горчиво, та лесно ще го забрави, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми! Турция и незваните му водители поднасят му на блюдо преобразования, дуализми, йерархии, но той се туй дума и ще дума: бъдещето ми, бъдещето ми!

Но какво е неговото бъдеще?
Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ — дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински? Или не видите в него и това, що казахме по-горе?…


Христо Ботев
Из “Празнуването на Кирил и Методий” (откъс)
…
…
Няма повече от 20 години, откакто тая памят се поднови изново чрез борбата, която пламна между българският и гръцкият елемент и която направи 11 майя празник за победата над православно-разбойническият разврат, празник за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възрождение. Така 11 майя стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който тряба да ни въодушевлява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.

Но как празнуваме ние тоя знаменит и свещен за нас празник? Ето стават вече толкова години, откакто ние сме смъкнали от шиите си фанариотският ярем и откакто живееме самостоятелно в черковно отношение, а събираме се да празнуваме памятта на това освобождение само затова, за да се понапием, понаядем и повеселим и за да покажем, че от 365 дена в годината ние само тоя ден посвещаваме на народът си и само в тоя ден биваме патриоти. Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени, народни сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременните истини, играят народни игри, пеят „народни“ песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните страдания на народът дигат тостове за здравието на тирана, за дългоденствието на робството и за щастието на глупците. На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща подлост!“ Какъв срам и присмех за паметта на оние, които така пламенно и искрено са обичали човечеството и които така енергически н самоотвержено са работили за ползата и за свободата на своят народ! „Но да живее всеобщата славянска глупост!“ — ще да извикаме ние и ще да се обърнеме към нашата емиграция.

И тука, както в поробеното отечество на Кирила и Методия, народният празник е тържество само на пиянството и на виковете, и тука, както в нещастна България, свободните робове празнуват 11 майя само затова, за да покажат особеностите на своята славянска натура. Служба в черковата, слова и речи пред чужденците, музика и пиянство на банкетите, тостове за свободата на България и най-после сън, като настане вторият или третият час на нощта. На другият ден българското „аз“ не съществува: пресипналите патриоти се хвалят един пред други, че ги боли глава, че яли повече, отколкото заплатили, и че останали твърде доволни от „разпалените“ тостове на патриотическото вино. Иди после това при изтрезнелият патриотин, който вчера е бил готов да се бори с Голиата и да даде даже и джигерът си за пилав на революцията, и помоли му се да изпълни барем едно от вчерашните свои тържествени обещания, и ти ще да видиш, че политическият Лесепс ще да ти каже, че си луд или че не си още изтрезнял. Видите ли кои сме ние?

Тъй е изминала нашата емиграция своят десетгодишен живот във Влашко; тъй ние от година на година на секи 11 майя освобождаваме своето нещастно отечество. Гладните и голите седят на бреговете на Дунавът и оплакват България, а ситите и затлъстелите ни учат, че по-напред човек тряба да бъде полезен на себе си, пък тогава вече на своето отечество. О, патриоти, патриоти! О, хамелеони, хамелеони! Де е българският Нарушевич, за да падне пред вас на колене и да извика: „Волы, ослы и всякий скот, хвалите господа!“

Но като казваме тие думи, ние се обръщаме към оние, които не могат да пеят песента на Сиона в чужда страна и които плачат за Ерусалимът на Кирила и Методия със следующите думи: „Братия! Не сядем мы на совете злых и нечестивых и с подлецами не пребудем, а примкнем к свободним и окружим олтар бога нашего!“ 11 майя скоро ще да бъде празник на нашата революция и на нашата свобода.


Христо Ботев
Моята молитва
      „Благословен Бог наш…“

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже —
мен в сърцето и в душата…

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода —
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…


Христо Ботев
Из “Хайдути” (откъс)
(Баща и син)

Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна — запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти[1] войводи —
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода —
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея[2]
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри[3],
кахъри, черни ядове!
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири — не бой се, —
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та ’ко[4] ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища —
горите ще я поемат,
долища ще я повторят
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който иска, та тегли —
тежко му нима ще кажа?
Юнакът тегло не търпи —
ала съм му думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти —
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, —
пък ще си викна песента!
…
…


..............................
Думи на поетите за поета революционер


Илия Бешков , Париж, 1939
Ботев

И днес българският дух стои завързан в един възел, брулен от времето и стихиите, глозган от покварата и скептицизма! И е неразвързан! Това е Ботев, който дойде да ни освободи, а направи от всички ни свои роби.

Любовта му, пълната му саможертва за народа и земята го направиха чуден, невероятен. По примера на Караджата и Левски, които пламенно възлюби и последва, той пожела да бъде между самодивите, орлите и милостивите вълци. Сега може би той е там!…

Той видя народа, земята си — видя майка си и либето си, но вече беше много късно да се спре при тях — той само ни ги посочи, отмина ги и „умря“. Защото времето му се беше изпълнило, а смъртта беше победена приживе.

Защо го понесохме в душите и сърцата си? Защо пеем песните му и тръпки лазят по тялото ни? Какво получихме от слабите му ръце, та благодарността ни към него стана толкова огромна и ние толкова немощни за нея?

Нима смъртта е приятна и гробът — удобен за почивка! Та не са ли по-приятни парковете на Париж и по-удобни хотелските легла? А народът — нима е сега повече роб или повече свободен оттогава? Кое от Ботевите желания е осъществимо, за да се убедим в разума и ползата на делото му?

Тоя луд син всели в нас божествената си лудост и тялото му се сви като спарушена ябълка върху пръстта, която той целуна, и ние нито го потърсихме, нито го намерихме.

Неговият дух обаче се понесе с песен и тревога над страната ни и стана небе на България.

В нея пеят същите робини и жънат същите жътварки — песните им се предават по радиото, а потта им се стича на същата земя. Слънцето изпича хляба на нивите, жари наведените гърбове — тънка пара се издига и от тях, и от разораната пръст. Като дъждовния облак тоя син в най-чист порив я напои с алената си кръв и върху нея ведно с вятъра прошумя неговият стих, затрептя като копие, забито в жива плът.

Стенанията, воплите, радостта и глъчката се носят като чучулигите и орлите над земята; като вълци бродят и вият, а хорската безнадеждност се търкаля като тръне от вятъра в полето. Земята е населена, земята е жива, земята пее и проклина…

Какво ти даде тоя син, от кого искаше той да те защити и кой му подшушна тоя подвиг — да умре, както всичките ти синове издъхват прави върху тебе? Сигурно е умрял от любов към теб и от гняв към тия, които не те обичат. Най-простата и велика любов!

Той опозна своя народ чрез сърцето си; и него даде, за да го запази от безсърдечните. Той даде на земята ни своето име, а нас назова „свои братя невръстни“ — да помним и знаем и като него да мрем за тая чудно хубава и вечна майка-земя.

Ех, майко, ти ни раждаш и пак ни прибираш! Какво ще правиш ти без песента, воплите и бунта на децата си? Ти би онемяла! Пощади децата си, които те обичат!

Ще догорят ли запалените от поета надежди и ще стихне ли огънят на пламналия дух, обхванал простите народни души? Та какво са робството или свободата пред тоя огън и тая любов, които нямат начало, нито край? Но без тях смъртта и пустотата ще се веселят в сърцата ни, ще ни сковат и изпепелят, а ние ще обеднеем, па макар и всред най-тлъсто благоденствие.

Ботев прие онемялата и заглъхнала земя от дедите ни, насели я и я ожени за вековете, изяви българския човек, даде му път за изминаване, определи съдбата му и мястото му в света и историята, а с това го направи смислен за самия него и задължителен за другите народи.

Без Ботев няма България! „На тая робска земя“ той стана небе, което я огрява и оплодява — самата нея и свободния дух на тия, които я работят.

Той не пожела да направи повече, защото наистина няма по-велико от това — да оплодиш народа си, да превърнеш въздишките му в стих, плача му — в песен и страданието му — в подвиг и саможертва!

И в най-облачните и бурни дни българската земя ще има своето слънце — Ботев!


Елисавета Багряна
50 години от смъртта на Ботев

Изпълни се пророчеството твое — жив си ти
и ще живееш винаги в сърцата млади и горещи,
с безсмъртната лъча на подвига смъртта си осветил,
единствен лик, пред който всички ние палим свещи!

Безволие когато угаси надеждния светлик
и безвяра ни налегне като гробен камък,
пред нас възстава твоят образ — мощен и велик —
в очите с повелителен и гордо-гневен пламък.

И леко дишаме, и гледаме Балкана тъмносин,
и чуваме жътварките в безкрайните долини,
и любим страстно, както някога си любил ти един,
и твърдо вярваме, и знаме: няма да загине
народът, който е родил такъв поет и син!


Дамян Дамянов
Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!