ИМА ЛИ БОГ, ИЛИ НЯМА Днес светът е обхванат от заблудата, че Бог не съществува. Основанието е невъзможността да се докаже Неговото съществуване. Но и тези, които изявяват несъществуването Му, не могат да го докажат. Твърдението, че Бог не съществува, е в нарушение на основен философски принцип – да се правят категорични изявления относно естеството на безграничното от позицията на ограниченото човешко познание. Немалка заслуга за това има Православната църква. Чрез изкривяване на библейските истини тя подготви своите миряни да ги изоставят и да се учат да възприемат „по-модерната” от тях еволюционна идеология. Колебливата вяра в Бога бързо и с лекота беше трансформирана от Партията във вяра в еволюцията. Името на Създателя беше заменено с Природата. Законът на Бога беше изличен. Моралните норми отстъпиха място на правилата, произлизащи от борбата за съществуване в условията на естествения подбор. Почти напълно отделено от Бога и от създадените от Него морални норми обществото се оказа жестоко измамено, затъна в дебрите на материалистическата диалектика и започна да отстоява упорито безумната теза: „Няма Бог“. Но преди то да го каже, пророчеството е предвидило: „Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се хората и извършиха гнусно беззаконие; няма кой да прави добро” (Пс. 53:1). Всеобхватното, агресивно и методично настъпление на атеизма доведе до фатално отклонение от правилния път за човечеството. Успехът на атеизма се дължи на разпространяването на лъжата, че науката „доказва“, че няма Бог. Под влияние на „научното” отрицание и спадналия авторитет на православието покварата се шири, беззаконието е на власт, а доброто е в изгнание. Обществото като цяло се опитва да излезе от това състояние ту по пътищата на православието, ту по пътищата на исляма. Въпреки падането на Желязната завеса то остава здраво затворено в желязната клетка на диалектико-материалистическия езически еволюционен възглед. Това е състояние на пълно религиозно объркване. Защо тези, които трябва да вземат решения, не намират правилния изход от религиозния Вавилон? Защото все още се придържат или вярват в твърдите позиции на диалектическия материализъм. Вярват, че ако продължават да се крепят върху начупените плочи на материалистическата диалектика, те ще успеят да се издигнат над повърхността на „религиозното“ блато. А „доказателството“, че няма Бог, позволява свобода за изповядване на други заблуди. Забраната да се усвоява която и да е от тези заблуди веднага се таксува като нарушение на Закона за религиозните права и свободи. Но това води до още по-големи заблуди и още по-голямо отдалечаване от истинските човешки ценности. За атеиста проблемът за съществуването на Бога и проблемът със суеверието, породено от многобройните религиозни учения, са непреодолими. Те ще продължат да съществува дотогава, докато съзнанието на човека е в плен на бога материя, докато съществуването на истинския Бог се поставя под съмнение. За голямо съжаление съмнението е обхванало и по-голяма част от българските учени, които би трябвало да поведат народа по пътя на духовното възраждане. Ето едни забележителни думи на известен български учен, казани в дадено от него интервю: В.: Кога си плакал? О.: Многократно ми се е случвало да се просълзя. Плакал съм, когато починаха двете ми деца. В.: Не упрекна ли Господ? О.:Не. Не съм упреквал никого. Казвал съм ти, че не вярвам в Господ. Не вярвам и че Го няма“(Биолчев Б. По пантофи. Валерия Велева. Преса. 04.02.2012). Оказва се, че в едно общество, в което по традиция се възхваляват научните степени и звания, владеенето на чужди езици, няма място за вяра в Бога. Лековерните хора се подвеждат от убежденията на признатите учени, доверяват им се и започват да вярват в „научния атеизъм“.
  „Аз мисля, че само един идиот може да бъде атеист. Ние трябва да признаем, че съществува една необозрима Сила, която притежава безкрайно знание и прозорливост и която е стартирала движението на цялата Вселена в самото начало“ (Анфинсен95).
Важно е да се разбере, че учеността няма нищо общо с духовността. Ако имаше такава връзка, Христовите ученици и последователи би трябвало да бъдат само учени, какъвто е Савел (по-късно апостол Павел), който освен духовно, е имал и светско римско образование. Но сред тях виждаме хора от различни съсловия – бирника Матей, лекаря Лука, рибаря Петър, примери, показващи, че учението на Христос е достъпно и за учени и експерти, и за неучени. То е лесно разбираемо за цялото човечество. Добре се вижда, че проблемът със съществуването на Бога – всеки човек трябва да разбере – не зависи от неговaта проницателност, професионални или научни знания. Всеки ще стигне до Истината, но не когато стигне върха на образованието си, а само тогава, когато я потърси усърдно: „...които Ме търсят ревностно, ще Ме намерят” (Пр. 8:17). Никой не може да разреши проблема, ако предварително е натоварил ума си с неоснователно отрицание. Подобно мислене е несериозно, безкритично и не води към ревностно търсене. Искреният изследовател се обръща към надежден и достоверен източник. А такъв източник има – ясно обозначен и изявен чрез живота на Исус Христос! „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина” (Йоан 17:17). Не църковните канони и катехизиси трябва да се изучават, а оригиналното, чистото, неподправено Божие слово. Само то извежда от сатанинските заблуди и ни отговаря решително: „Бог има“.

Великият Норберт Виер, безкрайно съвестен човеколюбец, като дете смело заявява, че не вярва в Бог. Но после мнението му се променя, НЕ в посоката на конкретна "деноминация". Подобно е и отношението на Айнщайн. За Нютон да не говорим.
След тия тримата, скромно да спомена себе си. Около 10-годишен, на връщане от училище, кой знай как ми дойде да изфилософствам пред съученик без интелектуални склонности:
- Сега се казва, че няма Бог. Ще дойде време НИКОЙ да не вярва. Но трябва да има.(!?!?!?!!)
Изводът е, че у хората или поне у част от тях има ЕСТЕСТВЕНО, ВРОДЕНО убеждение или чувство за Бога.
ПП:
Съвременните православни попове по време на служба ТАКА произнасят Господната молитва, че няма никакво съмнение - НЕ ВЯРВАТ в нея. Може би има изключения, но не съм ги срещал. Което не, НЕ означава, че са лишени от някакви ЗАЛОЖБИ за истинска вяра.