Какво правим и с какво се хвалим?

        Строим магистрали. Но за кого?

        - два милиона пенсионери нямат достъп до тях;  

              -  един милион безработни също;   
      - един милион работещи, но с мизерната минимална заплата;

            - един милион работещи, но с доход около 250 лв. на член от семейството.

         По груба сметка, 6 милиона граждани на разграбената и жестоко разкъсана от политическите хиени Република България, нямат достъп до лъскавия асфалтов път. 

        Строим игрища за голф и то на световно ниво. Но за кого? Отговорът е очевиден – не и за мизерстващите милиони.  

            Това са “постиженията”, с които се хвалим и те ще бъдат отбелязани в некролозите на българските граждани. Ето как, английският поет и драматург Томас Елиът, Нобелов лауреат за литература,  си представя некролога на XX век:

“Тук живяха свестни и безбожни хора.

Техният единствен паметник е:

един асфалтов път и хиляди изгубени топки за голф.”