Когато имаме проблем с някакво техническо устройство, за да се справим с него, трябва да открием причината за появата му. Отстраняваме причината и проблемът отпада. Ако е изтекъл антифризът на автомобилния двигател, а ние сменим водната помпа, проблемът си остава. Запускаме двигателя и той прегрява, при което горят гарнитури. Смяняме и тях, отново запускаме, при което задират сегментите. Пстепенно двигателят излиза от строя. Подобни дйствия идеално подхождат на глупаци, но не и на разумни същества. 
По подобен начин стои решаването на възникналите проблеми в човешкото общество. В комунистическото общество е възникнал  проблем, и то много сериозен. Решаваме го вече повече от 20 години, а резултатите са отрицателни. Вместо да доразвием постигнатото при социализма, или поне да го запазим, ние варварски разградихме съграденото.  Тези, които са градили социализъм, днес се обявяват за стари комунисти и диктатори, "алчни старци, изпълзели на припек", а варварите влязоха в ролята на освободители и демократи. Къде е истината и какво е истина?
К А К В О  Е  И С Т И Н А ?    Преди 2000 години Пилат задава същия въпрос на Исус Христос: 
"Що е истина/ И като изрече това пак излезе вън при юдеите" /Йоан 18:38/.

Пилат задава въпрос, но не се интересува от отговора. Ние днес виждаме голяма лъжа и измама, но не желаем да потърсим истината. Продължаваме да трупаме дивиденти чрез овехтялата карта на антикомунизма, но бягаме от истината за наложения див капитализъм и най-вече за теглото, което донесе на народа. 
Каква е истината за недостроения комунизъм? А за варварската разруха?

Отговори много и всички те са твърде далече от истината. 

Изтекъл ни е антифризът!! А ние не откриваме къде е пробойната.

Безразборно разграждаме системата, по съвета на безумците от "кръглата маса", но положението се влошава. Остана ни само половината от една атомна електроцентрала. Следва да довършим или продадем и нея, и да направим извода, че всичките ни беди се дължат "безотговорната и неефективна, слабо производителна" обществена собственост. Отговорът на въпроса "какво да се прави" вече го имаме - ще чакаме да падне от небето "отговорен" инвеститор, който да поеме губещите отрасли на пагубната социалистиочека икономика. А ще се яви ли такъв глупак, който да купи и спасява нещо неефективно и губещо? Или истината е друга!

И до кога ще чакаме? - Най-вероятно до Второто пришествие!
Да живее лицемерно прокламираната надежда!

Чакането на нищото обаче, не е правене на нещо. Въпросът "Какво да се прави остава без отговор". Но това не бива да ни отчайва, защото отговор има и ние трябва да го открием. 

Георги Крумов