ИСТИНАТА ИЛИ ЗАБЛУДИТЕ,
ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ,
ИЛИ ОТКЛОНЕНИЯТА ОТ НЕГО,
ВЪВЕДЕНИ ПО ЧОВЕШКИ УСМОТРЕНИЯ
Най-сложният, най-проблемният въпрос, от правилното решаване на който зависи състоянието на нашето общество е въпросът за религията. Въпрос във връзка с който България прелива от “експерти” на всички нива. И всички са единодушни относно необходимостта от присъствие на религията в училище. Различни гледните точки по този въпрос са представени в рубриката “Позиции” във в. “Монитор от 02.04.2015 г. Дискусионен подвъпрос, произлизащ от основния е, как да се вмести религията в образователния процес – като задължителен или като свободно избираем предмет.
Позицията на БПЦ е изразена от отец Захарий Дочев, свещеник, доктор на педагогическите науки, университетски преподавател и експерт в Културно-просветния отдел на Светия синод. Той пледира за закон, който да гарантира достойно място на православната религия в българското училище и нейното изучаване като задължителен предмет.
Относно другите религиозни общности Захарий Дечев в дух на толерантност съветва: “Техните ръководства, ако имат желание и капацитет от преподаватели, също могат да обучават децата от своята религиозна общност”.
Относно изразената позиция възникват допълнителни въпроси:
- защо “православие”, а не “християнство”;
- защо останалите регистрирани църкви трябва да са като притурка в образованието;
- когато всички проявят желание за присъствие в училището, как ще протече тяхната дейност, като се има предвид, че желание могат да проявят католици, протестанти и различните подразделения от баптисти, методисти, войни на Христа, свидетели на Йехова и други. Не трябва да се забравя и исляма.
- къде е истината – при Христос, или при всички споменати отклонения от Христовото учение. Разделението несъмнено е в резултат на отклонения от Истината, т. е. от заблуди;
- с какви аргументите заблудените могат да защитят искането си за насаждане на собствените им заблуди сред децата;
- защо православните свещеници не проповядват Божия закон в оригинал? Отговорът е пределно ясен – защото самите те грубо нарушават две от неговите заповеди – втората и четвъртата. Не е ли проява на суеверие православната практика, да се заблуждават миряните, че поклонението пред дървени кръстове, пред костите и иконите на “святи отци”, между които и тази на Дева Мария, им придава някаква сила? Няма съмнение, че тази практика е свързана със суеверие и идолопоклонство, относно което Бог е категоричен: “Нямат разум ония, които издигат дървените си идоли, и се молят на бог, който не може да спаси” /Исая 45:20/.
- защо православните свещеници са приели да ги наричат “отци”, противно на Христовия съвет:
“И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.” /Матей 23:9/.
- защо се предлага специален предмет за атеистите. За децата от “...семействата на атеисти концепцията на Светия синод предвижда предметът “Етика и морал,...”. Атеистите са се отрекли от Създателя и са повлекли цялото общество след себе си. Те и цялото общество имат нужда от връщане при Бога и запознаване с Неговите морални норми, а не от някаква “етика и морал” с неопределени параметри?
В защита на правото на атеистите да “израстват” в безумието си, се обявява и директорката на 137 СОУ “Ангел Кънчев” – София, Мария Закова: “Има обаче хора, които не са религиозни, атеисти са или са агностици. Не е редно техните деца да бъдат принуждавани да учат нещо, за което възгледите у дома не съвпадат с тези на преподавателя”.
България премина през 45 годишен период на тежка духовна диктатура, каквато не е имало и през петвековното турско робство. Резултатите от атеистичната дикатура се проявиха с пълна сила по време на криминалния варварски преход, който се характеризира с нова чудовищна диктатура – тази на беззаконието. Безумието на отрицанието и следствието от това безумие, покварата на обществото, има своето библейско определение:
“Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро” /Псалми 53:1/.
Относно отношението към децата от другите вероизповеадания, Мария Закова дава странна формулировка: “Недопустимо е на тях да им се налага изучаването на християнството”.
Това означава, че тези деца трябва да се държат делече от Истината – Исус Христос. Това означава, че някои хора свързват учението на Христос с някаква опасност за децата? Това, според тях означава, че ИСТИНАТА ограничава свободата, а заблудите гарантират сигурност? Христос е на друго мнение:
“Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” /Йоан 8:31,32/.
Абсурдни, дори безумни са предложенията за поставяне на преграда между Христос и децата. Не папата и патриархът, а Христос и Неговото учение трябва да влязат в училището. На християнското възпитание трябва да се даде приоритет пред образованието. Както казва Екзюпери ”...възпитанието има приоритет пред образованието, защото човек го създава възпитанието” /Сент Екзюпери. Блясъци на остроумието, изд. “Национален съвет на ОФ”, София, 1969 г./.
Ако наистина искаме образователната система да “произвежда” ХОРА и да се прекрати озверяването, в основата на образованието трябва да поставим ВЪЗПИТАНИЕТО. Трябва да се отажем от многобройните религиозни заблуди, между които е и атеизмът, и да приемем съвета на Бога: “Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и не ще се отклони от него, дори когато остарее” /Пр. 22:6/.
Това ни съветва Библията и затова именно към нея трябва да насочим своето внимание и най-вече вниманието на нашите деца, за да растат не злобни, заядливи и крадливи, а състрадателни, съчувствителни и справедливи: ”Вложете прочие тия Мои думи в сърцето си и душата си, вържете ги за знак на душата си и нека бъдат като надчелия между очите ви. Да учите на тях чадата си, когато говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш” /Второзаконие 11:18,19/.
Относно поставянето на прегради между Христос и децата, Той постановява: “Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство” /Лука 18:16/.
Не може да има съмнение - нито папата и патриархът, нито Буда или Мохамед, нито който и да било друг, а единствено ХРИСТОС трябва да бъде нашият избор. В тази връзка Достоевски ни предлага своето рационално разсъждение:
“Вярвам, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Исуса Христа. Но не само няма и с ревнива любов си казвам, не може да има. Нещо повече: ако някой би ми показал, че Христос е вън от истината и истината вън от Христос, аз предпочитам да остана с Христос, отколкото с истината” /Йосиф Пешкиров. “Мъдростта на живота”София, 1998 г./.
Георги Крумов.Тагове:
Георги Крумов.
