Прочетен: 1509 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2014 18:17
ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА
Темата за създаване на “Обединена Европа” е изключително актуална. Това е обединение, за което непрекъснато са се кроили всевъзможни планове, а при опитите за тяхното осъществяване са дадени милиони човешки жертви. Това е обединение, за което са мечтали и много велики представители на човешкия род, между които и Виктор Юго: ”Ще усъвършенствувате Творението под погледа на Творителя-Господ, комбинирайки... братството на човечеството с мощта на Бога” /Петя Кандева. “Днешните страсти на българския политически елит”, ”Н. Зора”, 23.11.04./.
Желателно е едно такова обединение в името на добруването на човечеството, но дали то е осъществимо? Бог ни е предоставил достатъчно информация по този въпрос и ако днешните антитерористи, глобализатори и евроинтегратори вярваха в Него, биха си спестили напразните усилия, употребявани за тази идея. Относно нея, Владимир Буковски прави своя извод: “...този насилствен брак между европейските нации може да завърши единствено като всички други съюзи от този род в нашата история” /Петя Кандева. “Днешните страсти на българския политически елит”, ”Н. Зора”, 23.11.04./.
КНИГАТА на ДАНАИЛ и ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА
ЗАБРАВЕНИЯТ СЪН
Едно от най-драматичните пророчества, пряко свързано със световната история, е дадено във втората глава от книгата на Данаил. Това пророчество описва 5 световни империи, 4 от които са вече в миналото, а петата предстои да се появи. Коя ще бъде тя? Днешните глобалисти веднага биха отговорили - това е “демократична” Америка. Някои може би ще посочат Русия или Китай, но нека да видим какво ни казва пророчеството! Описанието е толкова конкретно, че не буди никакво съмнение в правилността на неговото тълкуване.
Нека се върнем в онова далечно минало и се спрем на събитията започнали от спалнята на цар Новуходоносор. Една сутрин младият цар се събужда силно уплашен и разтревожен. Той е сънувал странен, дори страшен сън, но не може да си го спомни и това го безпокои. Затова заповядва да свикат всичките му съветници и иска тяхната помощ. Една част от неговите съветници са астролози, други са магьосници, трети практикуват спиритизъм /повикване и запитване на духове/. Всички обаче претендират да познават изцяло окултизма /тайните на отвъдното/ и с основание Новуходоносор предявява към тях едно искане: “Видях сън; и духът ми се смущава; искам да разбера съня” /Данаил:2:3/.
Част от мъдреците предлагат да изтълкуват съня, но настояват първо царят да им го разкаже. Но това тяхно предложение го разгневява страшно и той се обявява против техния замисъл: “Зная добре, че вие искате да печелите време, ..” /Дан. 2: 8/. Царят е убеден, че ако си спомни съня и им го разкаже, те ще го изтълкуват по начин, чрез който да го поласкаят. Те ще му кажат това, което би желал да чуе, досущ като днешните наши “мъдреци”, наследници на астролозите и гадателите /”царските” политолози и социолози/, които шепнат в ухото на властта това, което желае да слуша. Вбесен от мълчанието и хитростта на мъдреците, от тяхното незнание и неспособност, царят заповядва всички те да бъдат арестувани и екзекутирани. Заповедта засяга и Данаил, младият евреин, пленникът, който със своя изключителен интелект и рядко срещан благороден характер вече е спечелил място сред дворцовите съветници. Когато идват да го арестуват за екзекуция, той въобще не се смущава, дори оспорва гневното решение на царя: “Защо е тоя царски указ тъй прибързан?” /Дан. 2: 15/. Данаил иска среща с царя, моли го за допълнително време и обещава да разкрие и изтълкува съня му.
Молбата на Данаил е удовлетворена. Той разкрива на своите приятели проблема и те заедно започват да се молят. В резултат от искрената молитва Данаил получава видение за съня на Новуходоносор, след което е въведен за доклад при най-великия владетел на древността. Царят е скептично настроен, дори съжалява, че заради прибързаното решение този чудесен младеж трябва да умре. Но младежът спокойно и уверено започва да говори:
“Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози. Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Новуходоносора онова, що има да се стане в последните дни” /Дан. 2: 27,28/.
Данаил е твърде убедителен, в резултат на познание, различно от това на царските съветници. Но той дори не помисля да се представя за по-различен от другите и да предлага информацията, с която разполага, като своя заслуга. Затова подчертава: “..и Оня, Който открива тайни, ти е явил онова, що има да стане” /Дан. 2: 29/. А колкото до своите възможности, той честно признава: “..тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която имам аз повече от всички живи” /Дан. 2: 30/. И Данаил започва да разказва видението за съня на нетърпеливия цар:
“Ти, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик, и чиито блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил страшен.
Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал.
Ти си гледал догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.
Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който е ударил образа е станал голяма планина и е изпълнил целия свят. Това е сънят и ще кажем пред царя значението му.” /Дан. 2: 31-36/.
ТЪЛКУВАНЕТО
Царят става свидетел на истинско чудо. Най-съкровените му и при това доста объркани мисли са прочетени от друг. Затаил дъх, Новуходоносор очаква обещаното от Данаил, който продължава:
“Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава; и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава.” /Дан. 2: 37,38/.
Царят е поласкан и по лицето му се появява усмивка на задоволство. Но това е за кратко, защото продължението предизвиква известно разочарование:
“И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед, което ще обладае целия свят. Ще се издигне и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко.
А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал. И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и от части крехко.
И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се смесят с потомците на други родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.
И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века.” /Дан. 2: 39-44/.
Тези кратки пророчески думи, записани от Данаил, с абсолютна точност посочват развитието на световните империи с векове напред и ни предпазват от произволно тълкуване. Ще има 4 световни сили; само четири и нито една повече! Четвъртата сила ще се разпадне на отделни царства /разделена Европа/, които в непрекъснати борби и конфликти ще правят опити за обединение, но няма да го постигнат. Това състояние ще трае до окончателната намеса на Бога и установяване на Неговото вечно царство.
Това е изключително пророчество, което се изпълнява с невероятна точност.
По отношение на първата световна сила не съществува никакъв спор. Тя е назована с думите: “Ти си онази златна глава.” Този велик цар е бил олицетворение на могъществото на Вавилон - най-великата империя на древността, чието пълно господство трае от 605 до 537 година пр. Хр., когато обединените сили на мидийци и перси завладяват вавилонското царство. Разгромът на първата световна сила е описан изключително живо в петата глава на книгата на Данаил.
Мидо-Персия става втората световна сила и нейното господство трае близо двеста години. След това, в началото на IV век пр. Хр., се появява силата на Гърция и следват бързите победи на Александър Македонски. С невероятна смелост този млад пълководец използва своите ограничени по брой сили срещу огромните пълчища на Дарий, като му нанася огромно поражение край Граник. Смъртоносният удар срещу “сребърната” империя е нанесен в решителната битка край Арабела през 331 година. В осма глава е описано това събитие: “И като размишлявах, ето, козел идваше от запад по лицето на целия свят; и козелът имаше изпъкнал рог между очите си. ...И видях, че се приближи при овена и се разяри против него; ...и нямаше кой да избави овена от силата му.” /Данаил 8:5,7/. За сведение на нашите историци, които спорят по националността на Александър Македонски, вместо да спорят, нека да отворят Библията, и да прочетат: “Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и Персия. Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар” /Данаил 8:20,21/.
Бързите победи на Александър и владичеството на Гърция са символизирани с блясъка на медта, който отначало е силен, но е твърде нетраен. Ненадейно императорът умира и империята му започва да отслабва, а в същото време от запад се появява нарастващата сила на железния Рим. На 22 юни 168 г.пр. Хр. в битката при Пидна последният македонски цар Персей бил напълно разгромен от римските армии и в този ден загива “медното” царство на Александър Велики. Голям успех, главозамайване и крах: “Тогава козелът се възгордя много; но когато заякна, големият му рог се счупи ...” /Дан. 8:8/.
Започва триумфът на желязната Римска империя - четвъртата сила в пророчеството. В продължение на следващите 6 века със желязна сила и воля империята ще съкрушава всяка съпротива и ще поробва цели народи. Тя ще господства над огромна територия, разположена от Персийския залив до Британските острови и от Балтийско море до Северна Африка. Нейните цезари ще се обявяват за богове и ще изискват поклонението на всички хора от тогавашния цивилизован свят. Но въпреки всичко, независимо от желязната сила, с която се отличава, съгласно пророчеството, империята бавно и необратимо ще върви към своя край.
РАЗДЕЛЕНОТО ЦАРСТВО
През целия IV и V век сл.Хр. варварските племена с все по-голяма дързост нападат и атакуват границите на Западната Римска империя, докато през 476 г. тя пада под ударите на ордите на Одоакър, цар на херулите. Така четвъртата сила, “желязното царство” приключва своето съществуване. На негово място не се въздига следваща световна сила. Появява се група от разпокъсани царства, основани от завоевателите на Рим. Тези царства са представлявали странна смесица от сила и слабост - “от желязо и кал”. И така са останали до наши дни без да могат да се слеят. И съгласно пророчеството ще продължат своята борба за обединение до намесата на Бога и установяване на “петото царство”.
Чудна неопровержима истина откриваме в пророчеството, дадено на Даниил. Възхитителна е неговата смайваща точност, която нараства още по-силно, когато се задълбочим в изумителните подробности. Съдбата на желязното царство е дадена в 3 различни, но изключително важни по значение израза:
Царството “ще бъде разделено царство”;
то “ще бъде отчасти яко и от части крехко”, подобно на пръстите от желязо и кал;
потомците на отделните царства “няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта”.
Един от най-интересите исторически факти е разпадането на Западната Римска империя под ударите на нахлуващите от Север и Изток варварски племена. В резултат Рим се разделя на 10 отделни царства /пръстите на краката/. С падането на Рим и на последния император през 476 г. и основаването на кралството на херулите върху територията на Италия, четвъртата световна империя, която някога мачкаше и покоряваше другите царства, сама изпита същата съдба и бе разрушена на части.
От пепелищата на разрушената империя възникват 10 царства. Без да се позовава на пророчеството, големият историк Макиавели посочва следния списък на народите, заемали територията на Западната империя по време на падането на Ромул Август /476 г. сл. Хр./ - последният император на Рим: ломбарди, франки, бургунди, остготи, вестготи, вандали, херули, суеви, хуни и сакси: - общо десет на брой. Те са предшественици и родоначалници на нациите от днешна Европа. През всичките 15 века след разпадането на Римската империя, въпреки големите усилия, обединяването на тези части в едно голямо цяло се оказа непосилно за изпълнение.
ОБЕДИНИТЕЛИ
/ЕВРОИНТЕГРАТОРИ/
Наистина границите са се променяли, но пророчеството не казва нищо за тях, както и за грабителските походи и войни на една държава срещу друга. Някои от тях са се разширявали, други са губели от територията си. Железните части са прониквали в границите на безпомощната глина, но глината все пак е оставала и е предизвиквала силата на желязото в неговия стремеж да се спои в едно цяло. Погледнато в светлината на историята и осветено от заревото на хиляди битки, в които са загивали милиони хора, древното пророчество “но няма да се слеят един с друг” остава едно от най-великите предсказания за всички времена! Забележително е колко много опити са правени за обединяване на европейските народи. Хората са сключвали договори, докато почти всяка нация накрая оставала обвързана с останалите. Опитвани са бракове между династиите, с цел за свързването на един народ с друг, но въпреки това, всеки план е пропадал. Всяка връзка, колкото и здрава да е изглеждала по времето на нейното установяване, се е късала под напора на кипящите човешки емоции. Докато в подобни планове прозира “якостта на желязото”, резултатите от тях винаги са носели “пагубната слабост на глината”.
През вековете многократно са се появявали амбициозни вождове и императори, решени на всяка цена да заличат границите на вечно воюващите държави и да царуват над едно обединено царство. Не понасящи различията в обичаи и език, раздразнени от многото спънки в развитието на търговията, тези водачи са се клели веднъж завинаги да разрушат съществуващите прегради. Но никога не са успявали! Понякога успехът е изглеждал почти постигнат. Може би само още една победа и още малко усилия, и амбицията им би могла да бъде осъществена. Но не е ставало така! Всеки път по някакъв странен и необясним начин тези планове и амбиции са се проваляли.
През IX век германският император Карл Велики прави своя опит да обедини Европа. Той си позволил да се короняса за император в Рим, но желязото и калта, които искал да обедини в едно, бързо се разпаднали след неговата смърт.
През XVI век германският император Карл V подчинява под властта си голяма част от Европа, като имал планове за нейното пълно завладяване. Въпреки голямата си активност и желание за победи, през 1555 г. бил принуден да абдикира и да остави огромните си владения в ръцете на други.
След повече от 100 години Луи XIV /кралят слънце/ се издига като доминираща фигура в Европа. Той завоювал много страни, като прегазил Холандия и Испания, възкликвайки: “Пиринеите повече не съществуват.” Но и неговите планове се провалили от мощен съюз на противникови сили. Според договора от Утрехт от 1713 г. всички новозавладени от него територии били разпокъсани на части.
Следващият обединител е Наполеон - един от най-великите завоеватели. В 1804 г. той се обявява за император на Франция. В продължение на 8 години завладява държава след държава, коронясва се за крал на Италия, поставя брат си Луи на трона на Холандия, а брат си Жером провъзгласява за крал на новосъздаденото кралство Вестфалия. На зетя си Мюра дава титлата велик херцог на херцогството Берг, а на брат си Жозеф поверява испанския престол. И когато Централна Европа е покорена и наглед остава да се направи съвсем малко - към нея да се присъедини и Европейска Русия - тогава настъпва провалът. Опитът излиза неуспешен и струва живота на повече от половин милион души. Наполеон започва да търпи поражения и накрая е изолиран на остров Елена, където намира смъртта си.
През 1914 г. подобен опит за обединяване на Европа прави кайзер Вилхелм, чиито армии помитат Белгия, Франция и Италия, голяма част от Балканите. Победите му създават илюзията за категоричен успех на начинанието, но ходът на събитията неочаквано се променя и приключва с мирния договор и капитулацията, подписана във Версай.
През 1939 г. Хитлер започва своя отчаян опит да успее там, където усилията на кайзер Вилхелм пропаднаха. С мощната си армия той бе почти на път да постигне мечтата си. Европа беше в краката му. Но и той, както Наполеон реши, че не може да се счита за владетел на Европа, ако не завладее Русия. Успехът изглеждаше сигурен, но нещата отново се обръщат. Пророчеството се изпълнява, а грандиозните планове на Хитлер, въпреки че изглеждат реални, напълно се провалят. Цената на неуспешния опит е трагичната загуба на 50 милиона човешки живота.
Това са фактите от миналото, които ни доказват, че резултатите са нулеви. Подобни ще бъдат и в бъдеще. Няма значение кой е императорът, няма значение как се казва - Наполеон, Хитлер или Буш, няма значение колко са силни неговите армии или колко мощни са оръжията му. Амбициите за създаване на обединена Европа или на нова световна империя са обречени на неуспех. Казал го е Бог, Който никога не греши, но евроинтеграторите не вярват, защото не Го познават. Те и техните слуги от Източна Европа са замаяни от “успехите” си и не виждат, че днешните им оптчаяни опити, са опити за спояване на желязото с калта. Само, че днес калта олицетворяваме ние - народите живели в условията на комунистическата духовната диктатура, където Бог беше забранен. Ще се смесваме с железните западноевропейци, ще ни мачкат между железните си пръсти, но ние винаги ще си останем калтаци и здрава спойка от това смесване никога няма да се получи.
ПЕТОТО ЦАРСТВО
И в дните на “онези царе” ще настъпи грандиозно събитие - установяване на петото царство, последната империя. Но тя няма да бъде създадена от човека. Земното царство, към което се стремяха навремето евреите и за което се бориха народите в продължение на 2000 години няма да се състои. Пророчеството ни казва достатъчно ясно, че това царство ще бъде на Бога, царство на правдата, истината и любовта, царство, което “ще унищожи всички останали царства и само то ще пребъде до века”. /Дан. 2:44/. Земните царствата, царствата на мъките и теглилата ще бъдат стрити на прах от камъкът, “...откъснат от планината, но не от човешка ръка”. Този камък /Исус Христос/, олицетворяващ второто пришествие ще сложи край на земната история, писана с кръв и белязана с беззаконие.
Смайващо пророчество! Пророчество, което е хвърляло светлина върху най-важните исторически събития през вековете. Великолепието на златния Вавилон, лъскавината на сребърната Мидо-Персия, нетрайният меден блясък на Гърция, здравината на железния Рим се отразяват върху борбите и конфликтите в нашия съвременен свят. Днешните царе на света не са по-различни от някогашните, само че разполагат с по-мощни средства за унищожение, с лицемерни слуги, съветници и “магьосници” и със своя пропаганден апарат непрекъснато и в глобален мащаб манипулират общественото мнение. А там, където обществеността не приема манипулации, в действие влизат предателите, скъпо платените площадни убийци, които заливат с бензин и палят каквото им падне, като "демократите" в Украйна. Ако се окаже, че някои народи са твърде непокорни, въдворяването на ред се осъществява с други “демократични” средства - чрез “хуманитарна” помощ от обеднени уранови бомби /както в Сърбия/, или щитове за противоракетна отбрана, изграждани сред народи, чиито правителства са се превърнали в подлоги.
Така е било, така и ще бъде. Ще побеждават зверовете, силните, лицемерните, предателите, марионетките - всички те терористи и диктатори, но действащи от позицията на борци за свобода и демокрация. А народите ще бягат, ще се крият, ще изнемогват, ще се свиват, и с неимоверни усилия ще се стремят да свържат двата края. За голямо съжаление успешното настъпление на злите сили ще продължи до второто пришествие. Чак тогава нещата ще се обърнат и инквизиторите на човешкия род ще преминат от настъпление в бягство. Това ще стане във великия ден на славното завръщане на Исус Христос, защото Бог го обещава, а Неговите “думи са верни и истинни” /Откр. 22: 6/:
“И земните царе, и големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?” /Откр. 6: 15-17/.
Такава ще бъде съдбата на онези, които третират човека като облагородена маймуна /атеистите-еволюционисти/, които го грабят и експлоатират труда му, не ценят живота му и го обричат на смърт като животно. Те обаче не вярват на тези думи и убедени в “правотата” на своите действия, освен, че не искат да слушат опровержения, твърде скептично, дори подигравателно се отнасят към подобни прогнози. И ако си мислят, че си гарантират някаква сигурност чрез “пазарни икономики” и животински учения, трябва поне да знаят, че тази сигурност е равносилна на сигурността на щрауса, заровил главата си в пясъка. А когато настъпи великото събитие, тези от тях, които са живи, ще искат да разберат какво се случва, но ще бъде вече късно. Паниката ще бъде голяма, колената ще треперят, косите ще побеляват, разсъдъкът ще се губи. Защото “Земята ще полети като някой пиян и ще се люлее насам натам като колиба; беззаконието й ще натегне върху нея; и ще падне и няма вече да стане. И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените и на земята земните царе” /Исая, 24:20,21/. Такава ще бъде съдбата на подигравателите, неверниците, богоборците и те ще понесат заслужено наказание за своето нехайство и за подигравателното си отношение към Божието провидение.
Христос ще дойде втори път на земята, за да възнагради тези, които са отговорили на поканата да получат своите визи, не за Европа и НАТО, а за вечното Божие царство. Нека да не бързаме с ироничното си отношение към това предложение, за да не попаднем в групата на скептиците, за което апостол Павел ни предупреждава: “Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? Защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така, както от началото на създанието” /2Пт. 3:3,4/.
На всеки човек е дадена абсолютна свобода за избор – вечен живот, или втората смърт /достатъчно ясно описана в Откровение/. Разделението на човечеството въз основа на избора, Данаил описва в 12 глава на своята книга:
“И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата. И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а други за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.
А ти Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава” /Дан. 12: 1-4/.
Тагове:
Всеки човек има право да каже “ДА” или “НЕ”, както на истината, така и на лъжата. Изборът е напълно свободен, а последствията от него са точни и ясни. Някои обичат Европа, други САЩ, трети Русия. Един евроинтегратор плака от радост, че сме успели да влезем в НАТО. Аз пък не обичам "зверове", които утре ще ми грабнат децата, ще ги пратят в Ирак или в Авганистан, а вдруги ден ще ми ги върнат в ковчег. Щом са толкова великодушни, да пращат своите деца. Аз моите не ги давам, защото ги обичам повече от Европа и НАТО.
Георги Крумов!
Други пророчества показват, че това ще стане скоро.
