Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2014 17:47 - novaposoka - Ботевата публицистика ...
Автор: novaposoka Категория: Политика   
Прочетен: 720 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 20.05.2014 18:25




БОТЕВАТА ПУБЛИЦИСТИКА И НОВИЯТ ОБЩЕСТВЕН РЕД

      По времето на имитацията на всенародните тържества по случай влизането ни в “демократичния” алианс, възникна един проблем – този с “недемократичната” и “неразбираема” Ботева публицистика. В условията на имитация на гласност и демокрация, от демократичното блато изникна някако водорасло, оформено в следния стил – “тази публицистика не трябва да се изучава, по-скоро трябва да се забрави, защото не отговаря на новия обществен ред и трудно се съгласува с ценностите на новото време”. Днешните демократи виждат в словото на Ботев слово на чист “комунистически” агент. Той осъжда лакомията на народните изедници, твърдо застава зад принципите на социалната справедливост, а такава позиция поставя под съмнение легитимността на крадливия частен бизнес. Ботев ратува за равни възможности за съществуване на всяко човешко същество. Той осъжда общественото устройство, което предизвиква дълбоки социални разслоения, поради което човекът “..е принуден да умира като скот, а не като разумно създание” /”Увеличава се нашият пролетариат”. Съчинения, т.2, с.264/.

     В тази връзка следва въпросът: “Как човекът да умира като разумно създание, след като атеистите го обявиха за маймуна, а маймуната си е скот”? Нейните действия и поведение се определят не от разума, а от животинския инстинкт. 

     Ботев с пророчески усет описва състоянието на днешното общество, тръгнало по пътя на моралната деградация и поставило огромни човешки маси да живеят в условията на мизерия, да разчитат на благотворителност и случайни благодеяния от страна на презадоволените новобогаташи:

     “Но разумните и образованите хора отдавна вече са разбрали лошавите последствия на благотворителността и сичкото свое внимание са обърнали на коренът на злото, т.е. на онзи анормален обществен ред, който създава безмерно богати и безмерно сиромаси люде” /”Не филантропия, а коренни реформи”. Съчинения, т.2, с. 293/.

        Но не е ли това “носталгията” по комунизма? Ако в това се съмняваме, то в едно сме сигурни – насилствено наложеният ни в последните години нов обществен ред, според Ботев, е ненормален. Не ще и съмнение, че подобни възгледи са вредни, особено за управляващата политическа класа. Класата на “отбраните”, която ограби народната собственост и я превърна в частна, която разтури здравеопазването и образованието, и победи армията така, както никой враг в историята на България не я е побеждавал   – тази алчна и ненаситна класа вижда в Ботевата публицистика своята отрицателна характеристика. Тази характеристика е “отвореното досие” на управляващите и не само, че не трябва да се наднича в нея и да се изучава, но трябва напълно да се забрави. Ботев трябва да се забрави не само защото осъжда социалното разслоение, но най-вече защото той призовава към действие, с което става опасен за престъпната политическа класа:

       “Ако да би попитали гладните мене, то моят рецепт е въстание против днешния обществен строй. Съсипете тая ерархия в човечеството, и вие ще да видите, че ще да се уничтожат причините на вашите страдания” /Пак там, с.294/.

       Можем ли да открием тук нещо отвлечено, философско и трудно за разбиране? Не е трудно за разбиране, но е неприятно, защото е адресирано точно и не подлежи на тълкуване. Трудно се съгласува с философията на крадците, които призовават за “позитивно” мислене и осъждат “черногледите”. Тези престъпници и предатели искат хваления за своите действия, а не обвинения. Затова днешната корумпирана /антикомунистическа, атеистична/ власт се очертава като основен противник на Ботев и неговата публицистика.

        Ботев открито и ясно заявява:

     “Вярвам  и в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни теглила и мъки чрез братски труд, свобода и равенство. ..и обща собственост върху сички имоти” /СИМВОЛ-ВЕРУЮ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНА. Съчинения, т. 2, с. 5/. Господата крадливи демократи не искат да разберат, че земята и земните ресурси, въздухът, горите и водите са дар от Бога и са общо притежание за всяко човешко същество. Просташката измислица за величието на частната собственост служи като оправдание на лакомията на грубите материалисти, тези, които затриха комунизма и срещу лични комисионни предадоха своите народи в ръцете на наши и чужди алчни експлоататори.

   Ботев е комунист по убеждение и в това няма съмнение. Тогава как антикомунистите да го приемат и да си блъскат главите в неговите идеи? Много по-лесно е Ботев да се забрави, за да не смущава и тормози представителите на “Новото време”.  

     Другото направление, от което могат да се очакват не дотам положителни реакции, това е духовността. Много са критиките на Ботев срещу посредственото духовно състояние на Българската православна църква /БПЦ/. Тя, източникът на духовно знание и на правилата за изграждане на нравствено стабилно човешко общество, “не излъчва” достатъчно силно. Светлината на “маяка” е отслабнала /защото не черпи от Първоизточника/ и “корабът” е застрашен от катастрофа:

     “Екзархията ще да се върти пак все пак в колеята на своята неопределеност, народът ще да се съблича все със същата безочливост и беззащитност, а прогресът на нравствения, умствения и телесния разврат, т.е. прогресът на цивилизацията, ще да напредва с херкулесовски крачки” /”Да води някой народа си не ще каже да върви изотзад". Съчинения,т.2, с.274/.

     Днес този “прогрес” се измерва с космически скорости. Младото поколение лети главоломно към своето нравствено падение и направо издухва всичко, което може да забави движението по посока на разврата. Затова се жалва от днешните “Ботевци” – Стефан Цанев, Валери Петров, Кольо Георгиев и други, иска да ги смаже и да ги отстрани от пътя на своето “демократичното” развитие. А БПЦ и днес е в състоянието, в което Ботев я описва. Тя не е постигнала нищо в своето духовно развитие, не може да се справи със собствените си тежки проблеми  и не притежава необходимата духовна сила, за да прочисти обществото, задръстено от грубия материлизъм: “А това произлазя от туй, че у нас и досега още владеят златните телци, проповядват замаскированите шарлатани /ох, отче Марко Балабанов/ и учат ни на ум и разум патентованите глупци на православието. Тежко на народът!” /”Моралът на отците в Киприяновския манастир”. Съчинения, т.2, с.224/.

      Как огромната армия от “демократи” да се съгласи с този “еретик”, който сигурно е под влияние на някаква “секта”. Обявявайки се против “патентованите глупци”, наричащи себе си дори “святи отци”, той вероятно се приема и като безбожник. А нали бившите комунисти са преди всичко безбожници. Ако им бъде отнет “стремежа” за възстановяване на “традиционните” ценности и “грижата” за спасяването на БПЦ, те се превръщат в едно нищо. Ето как се раждат нови противници, според които Ботев не трябва да е в ефир, за него не трябва да се говори, камо ли да се изучават и разпространяват неговите “вражески” и “еретически” възгледи. А дали е безбожник, защо да не попитаме него, да надникнем в “неразбираемите“ му изявления? Вместо това, ние зубрим цитати, правим анализи, провеждаме матури и творим небивалици относно въпросът “какво е искал да каже авторът”, но съвсем малко внимание обръщаме на това,  какво е казал, а то в същност е най-важно. В “Моралът на отците в Киприяновския манастир” Ботев недвусмислено се обявява за християнин. Трябва ли да спорим по въпроса за неговата вяра? Дали не е искал да каже, че е “православен”, и защо ли не го е казал? Дали се обявява за християнин въз основа на това, че е регистриран като “православно отроче” или е такъв по убеждение? Дали е забравил или нарочно е изпуснал славното определение “православен”? Тази “небрежност” от страна на някои християни тормози висшето духовенство, както от православната, така и от католическата общност. Без да се съобразява с определени желания, Ботев е казал това което е искал да каже и което е трябвало да каже – че е християнин. Точно и ясно! В този дух в предсмъртното си писмо съветва и своята любима: “..и помни любящият те Христа” /Писмо до семейството му. Съч., т. 1, с. 246/!  

     Защо комунистическите възпитаници не могат да съгласуват своите виждания за църквата с тези на Ботев? Защото те приемат БПЦ като единствен представител на Бога за България. Защото според тях църквата е представител не на истинския Бог, Който за атеистите, уж бивши комунисти, не съществува. За тях най-удобен е "измисления" според тях бог от БПЦ, и най-добре  приспособен към българските дълговековни традиции. И още нещо – Ботев се възприема като враг на църквата, който, едва ли не, настоява за нейното закриване. Нищо подобно! Той анализира моралното състояние на църквата и обществото и констатира, че нещата вървят на зле. Духовната институция загнива и не е способна да изпълнява своите задължения. Затова той посочва необходимостта от реформация и то най-вече сред тези, които стоят начело.

     Ботев е изключително зле настроен, дори агресивен към толерантното “турско присъствие”, обогатило Балканите с ценностите на анадолската цивилизация. И в това отношение той е заменил позитивизмът с черногледство:

     “Пак преобразования на думи, пак реформи на хартия, пак шарлатанства и зверства от страна на турските държавни разбойници! Ако хвърли човек един безпристрастен поглед върху сичко, що става в империята на османлиите и в нейните висши държавни тимархани, то не трябва да бъде нито патриот, нито българин, нито европеец, а трябва просто да бъде човек колко-годе развит и запознат с животът на другите народи, за да се убеди, че Турция е пример на варваризмът, идеал на глупостта и символ на деспотизмът”.  /Пак преобразования на думи, пак реформи на книга”. Съчинения, т.2, с. 244/.

     Тази негативна характеристика на турските братя, според някои “демократи” нарушава “добрия тон” и атакува предателската етническа партия. В същност тя много точно пасва и на българските башибозуци, чиито варварски реформи се изразиха в дива разруха и тежък социален геноцид над народа. Ето как Ботев непрекъснато си привлича врагове и увеличава източниците на атаки срещу своята публицистика. Естествено, че от гледна точка на властта, тя не трябва да се изучава. Тя трябва да се забрани. И това трябва да стане чрез “убедителните аргументи” на високо платени антинародни елементи. Литератори, социолози, политолози, предани слуги на престъпната власт, фалшификатори на свободното слово, ще “дискутират”, ще “обсъждат”, ще търсят “консенсус” и ще се стремят да докажат, че “агресивният и революционен” ботевски дух “застрашава етническия мир. Затова трябва да бъде вкаран в бутилка и консервиран. За пореден път ще се убедим, че когато властта е предприела борба с нещо, което й пречи, тя предварително е решила изхода от тази борба. Говорилнята, която широко отваря врати ще послужи единствено за прикритие на предварително взетото решение. Българските национални предатели, прикрити зад маската на демокрацията се превръщат в моралните убийци на великия Ботев.

     И все пак, ако омразата на Ботев към поробителите може да се премълчи и да се приеме като факт, то неговото черногледство към цивилизованите европейски братя не може да му се прости. Той просто не може да приеме “европейската цивилизация”, не желае да се кланя на западните братя и не иска да им лази в краката като днешните евроинтегратори. Безпристрастно той майсторски рисува тяхното морално състояние:

     “Секи, който е живял някога в Турция, трябва да знае, че иностранците се ползуват у нас с такива права, с каквито се тие не ползуват нито в Лондон, нито в Париж, нито във Виена. Турците се боят от тях и не смеят да ги закачат, правителството им позволява да правят сичко, каквото само и да поискат, а техните консули ги защитават и в най-гнуснавите им дела и оскърбления, които тие нанасят на угнетената и беззащитната рая. И така, представете си, че тие образовани господа, които са нощували някога си под мостовете на Сена и на Темза и които са се возпитавали в публичните къщи на Париж или на Лондон, като дойдат в нашето отечество  и като видят в джобовете си няколко лишни франка или шилинга, то захващат да гледат на назе като на робове, с които им е позволено да правят сичко, каквото само и да пожелаят техните цивилизовани страсти.” /Шуменското приключение”. Съчинения, т. 2, с. 240/.

     Днес европейците ни третират по същия начин. За тях ние си оставаме някакви второкласни субекти от задния ъгъл на европейския двор. Непрекъснато ни дават скъпо платени съвети, между които, да сваляме шалтери, да свикваме на тъмно, да намалим топлото, но да му увеличим цената, да намалим храната, да свалим заплатата и други подобни, все неща, които ни водят към нищета, описана от Ботев преди 129 години: “Ние виждаме, че резултатите от нашият 50-годишен прогрес са сиромашията, пиянството, развратът и сичките други атрибути на прехвалената европейска цивилизация” /”В какво се състои болестта на нашия народ”. Съч., т. 2, с. 93, 02.03.875 г./.  

     Да негодуваш от “османското присъствие” е що годе поносимо, но да се опълчиш срещу “европейския цивилизационен избор” е просто недопустимо. Ботев е явно деспот, непоносим моралист, той не признава “свободата” и зад нея вижда маскиран разврата, с който се гордее модерната цивилизация:      “..тие си събуват панталоните и се възгалят пред секи едни прозорци, дето видят, че има някоя млада и хубавичка жена; тия дирят и занимават квартири у такива семейства, дето няма никой, който да се застъпи за тях, ако насилят майката или дъщерята и ако ги булосват със сифилисът на своята цивилизация” /Пак там, с.240/.

    Днес тази цивилизация превърна България в източник на проститутки за задоволяване на перверзните потребности на западноевропейските “демократи”. И днес долните страсти на цивилизованите европейски братя са същите, но те са вече доста грижливи, освен това реформирани /вертепите са регистрирани, развратът е легализиран, гей-браковете също/, вземат необходимите предпазни мерки и щедро предлагат безплатни презервативи. А Ботев, със своите остарели разбирания, така и не може да види накъде върви демократичния свят и чрез своята публицистика непрекъснато подлага на съмнение прогресивното му развитие. Такава публицистика няма място в модерната демокрация и е пречка пред установяването на новия световен ред. В това отношение демократите нямат съмнения, докато консервативният Ботев все още се пита:    “Право ли е това наше убеждение или не е, ние не можем тука да се разпространяваме и да разсъждаваме, но като погледаме в какво положение се намира нашият народ, какви са действията на неговите предводители, пастири и учители и какво направление имат стремленията на нашето така наречено младо поколение, то дохождаме до убеждение, че у нас не съществува нито определена цел, нито честни и искрени действия, нито пък разумни и съвременни стремления.” /”Какво може да направи нашето духовенство”. Съчинения, т. 2, с. 77/.

     Гениално прозрение! И за всеки нормален човек е пределно ясно, че тази характеристика е твърде актуална и точно отразява състоянието на днешното ни общество. Няма начин нашите политици, духовни водители, както и съвременната “свободолюбива” младеж да не подозират, че Ботев говори именно за тях и за обществото, в което днес ние живеем. Това подозрение ще намери своето изражение в образуване на единен фронт срещу “деспотизма” на остарелите хуманисти и моралисти от втората половина на 19 век. Те не могат да имат място в съвременния “демократичен” свят. Те трябва да се позабравят, за да не смущават гузната съвест на конструкторите на новия световен обществен ред, диаметрално противоположен на “единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото /Символ-верую/, който изповядва Ботев. Не бива да съществува публицистика, която да нарушава комфорта на съвременните “арийци”, строителите на новия агресивен идиотизъм, олицетворение на фашизма, но наречен с новото име - ГЛОБАЛИЗЪМ!

       Георги Крумов





Гласувай:
0
0


Вълнообразно


1. getmans1 - Определено си загубих времето!
20.05.2014 18:34
Определено си загубих времето!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: novaposoka
Категория: Политика
Прочетен: 69242
Постинги: 55
Коментари: 71
Гласове: 62
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31