Злободневната тема на демокрацията – ДОСИЕТАТА. Досиета на комунисти, на служители от Държавна сигурност, на разузнавачи, на контраразузнавачи, ...и на други, всички те под една обща шапка - “врагове на демокрацията”. Аз съм от първите – КОМУНИСТ. Аз съм за онзи комунизъм, за който мечтае Ботев. Аз съм за онзи комунизъм, обявен като втора фаза на социализма, фаза до която не достигнахме, защото искахме да я достигнем без Бога, без Неговите справедливи правила, а по правилата на дарвиновата джунгла, на съвременен език – правилата на ВИС и СИК. Аз съм за комунизъм, отново чрез революция, но не като великата френска, нито като великата болшевишка. Революция ДА, но в духовната област. Само чрез такава революция е възможно тържеството на доброто, на свободата и равенството, правото на собственост на всяко човешко същество върху земята и всички богатства в нейните недра. Ботев прави кратка и точна характеристика на желания “единний светъл комунизъм”:

“СИМВОЛ-ВЕРУЮ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНА

            Вярвам в единната обща сила на человечески род на земното кълбо, за да твори добро.

             И в единний комунистически ред на обществото спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.

            И в светлия жовотворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполука и тържеството на комунизма чрез революция.

            И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.

            Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.

            Чакам събуждението на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.

            Галац, 20 април 1871 г.                                                Х р. Б о т й о в”

            /Христо Ботев. Съчинения, т.2, “Български писател”, 1986 г./

            Ботев вярва, че човешкият род по цялото земно кълбо може да се обедини в името на доброто. Това е утопия. Човешкият род е свободен да твори, както добро, така и зло. Тази свобода му е дадена от Бога, Който дава съвети, без да пречи на избора:

            “Отмахни от себе си лъжливи уста и отдалечи от себе си развратени устни. Очите ти нека гледат право напред и клепачите ти нека бъдат оправени право пред теб. Обмисляй внимателно пътеката на краката си и всичките ти пътища нека бъдат добре уредени. Не се отбивай нито надясно, нито наляво, отклони крака си от зло.” /Притчи 4:24-27/.

            Леви и десни – поне едните от тях да правеха добро, това добро щеше да царува в половината от земното кълбо.

            “...братски труд, свобода и равенство”. И това е утопия. Защото човечеството не признава Своя Създател, съответно не вижда, че ние всички сме братя:

            “...появи се спречкване между Аврамовите и Лотовите говедари. Тогава Авраам каза на Лот: Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб и между моите и твоите говедари, защото ние сме братя. Не е ли пред теб цялата земя?” /Битие 13:7-9/.

            Под “...обща собственост на сички имоти”, Ботев вероятно разбира собствеността, преди всичко, на богатствата в земните недра, и на второ място собствеността върху средствата за производство, чрез които притежателите им - експлоататори трупат принадена стойност. И когато тези алчни и ненаситни същества чрез властта защитават своята “неприкосновена и свята” частна собственост, в обществото се настаняват разврат и охолство за малцинството, и мизерия за мнозинството.  

            Ботев вярва и в “...разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполука и тържеството на комунизма чрез революция.

            Ботев не проумява, че вместо разумът, в човешкото общество царува безумието. В седемнайста година от двайстия век, болшевиките забраняват Бога, съответно и основния Негов закон – Декалога. Резултатът от това безумие е даден хиляди години преди то да настъпи:

            “Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха нечестиви дела; няма кой да прави добро” /Псалми 14:1/.   

             Отново припомням определението за безумен в Български тълковен речник: “1. Луд, ненормален, побъркан; 2. Крайно безразсъден”.

            Скоро забраната на Бога в Русия ще направи сто години. Управляващите, които повече от две десетилетия се борят срещу “комунизма", все още не са отменили заповедта на Ленин и Сталин. Напротив, те се гордеят със своето “научно” марксистко-ленинско безумие. И когато видят краткото и точно определение, което им дава Библията, изпадат в яростен гняв. А тълкованието “луд, ненормален, побъркан” дава точен отговор на въпроса, защо посткомунистическият свят е тотално сбъркан.

            Георги Крумов