Георги Кръстев /името му съвпада с моето име и презиме/, експерт от дирекция “Вероизповедания” към Министерски съвет, е разтревожен от появата на “незаконна секта”, която привлича младежи с обещание за спасение и вечен живот в рая. Мнението му е, че сектата подлежи на наказателна отговорност /Даниела Кръстанова, “Незаконна секта зарибява в София”, “Репортер”, 26.08.2013/.

            Във връзка с този случай, възниква въпрос:

         “По какви критерии “експертът” определи движението като секта?”

         Всяко сектантско учение представлява отклонение от някакво  основно учение. Единственото учение, което обявява план за спасение на човечеството от греха, е Христовото. Няма друга личност в човешката история, която да обещава вечен живот, освен Христос. Той дава заповед на учениците: 

            “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден” /Марк 16:15,16/.

            Ако “сектата” проповядва същото, тя изпълнява указанието на Христос, и не подлежи на узаконяване, на забраняване, или пък на наказание. Но за да се определи дадено движение като секта, трябва да се направи сравнение на нейното учение с основното учение – в случая с това на Христос. Ако има разминаване с основното учение, което да вкара хората в някаква заблуда – трябва да се забранява.  

         От посочените стихове 15 и 16 ясно се вижда, че светът се разделя на две групи – спасени и осъдени. Това разделение се демонстрира на кръста:          “Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая” /Лука 23:42,43/.

            Двамата престъпници са представители на двете групи от хора. Потвърждава се писаното в 16:15,16 от Марк.

         В книгата на Данаил е маркирано същото разделение: 

         “Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение” /Дан. 12:2/.

            Разделението на хората се подчертава и в посланието на апостол Павел - 1Солуняни 4:13-17:

            “А не желаем, братя, да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите като другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа” /1Солуняни 4:13-17/.

  Скептиците си въобразяват, че писанията на апостолите са произволни творения в резултат от богато въображение. Може би така мислят и за твърдението на апостол Павел. Но апостолът се позовава, не на своето въображение, а на Христовото твърдение:

         “Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения? А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци” /Марк 14:61,62/. 

         Христос е осъден заради това, че окончателно потвърждава своята божественост:

         “Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание” /Марк 14:64/.

         Починалите с вяра в Христос ще бъдат възкресени при Второто пришествие. А какво ще стане с невярващите?

            “Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила” /Откровение 20:5,6/.

            Групата от хора, неприели предложението на Христос за спасение и вечен живот, няма да влезе през портите на вечния град:

            “Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всеки според какито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града. А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже” /Откровение 22:12-15/.

            Библията е категорична – ще има спасени и неспасени. Бог не отнема правото на хората сами да решават в коя група да застанат. Това е абсолютна свобода на избора, дадена на всеки жив човек. След смъртта няма как да се направи избор. Тези, които не са си уредили взаимоотношенията с Христос приживе, след смъртта губят тази възможност. В същото положение се озовават и самоубийците. Те нарушават заповедта “Не убивай!”, и няма как да поискат прошка. Хиляда години след Второто пришествие невярващите ще бъдат възкресени, за да си видят грешката, след което ще понесат втората смърт.

  Свободата за избор, с която разполага всеки човек, е демонстрирана на кръста. Престъпникът, който се спасява, не дължи това, че може би е извършил по-малко злини от другия. Спасението идва от решението, да се довери на Христос и да поиска от Него прощение за своите грехове. Ако това, което Христос обещава, не е вярно, той нищо не губи. Но ако е вярно, той има 50% надежда, докато скептикът-подигравател умира в пълна безнадежност:

         ““Нечестивият е смазан по време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование” /Пр. 14:32/.

  Налага се да сравним въпросната незаконна секта със законните и утвърдени религиозни заблуди. Известно е, че при нас най-популярни са православието и ислямът. Това, че казах “заблуди”, не е моя оценка. Аз оценки не давам. Дава ги Библията.

         Основното отклонение от Библията е неспазването на четвъртата заповед. Неделната служба е служба на бога-слънце, стара традиция на езическите народи. Това е достатъчно, за да се определи православието като секта. Но има и още нещо: брутално се нарушава втората заповед, забраняваща идолопоклонството. Заслужават съжаление хората, които се редят на опашки, за да се докоснат до “чудотворната” икона, или до “мощите” на някой мъртъв човек, произведен в светия. Дали е Мохамед, Мария, или някой, признат за светия, чрез него няма спасение, защото е писано:

         “Защото живите знаят, че ще умрат, а мъртвите не знаят нищо; нито имат занапред награда; понеже споменът за тях е забравен. И любовта им, и омразата им, и завистта им вече са изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето. ...Всичко, с което се заеме ръката ти, да правиш според силата си, защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, където отиваш” /Еклисиаст 5,6, 9:10/.

  Относно въображението и заблудата на Буда, Библията е категорична – втори дял под слънцето никой няма да има, т.е., – прераждане няма!

         А що се отнася до отношението ни към традиционните църкви, в Откровението е отправена покана:

         “Излез от нея народе Мой, за да не участваш в греховете й и да не споделяш язвите й; защото греховете й стигнаха до небето и Бог си спомни нейните неправди” /Откровение 18:4,5/.