“СТРОЕЖ” ВЪРХУ ПЯСЪЧНИ ОСНОВИ

В миналото комунистическите партии омайваха народа със светлото комунистическо бъдеще. Днес техните наследници върнаха назад общественото развитие, като поставиха своите народи в условията на дивия капитализъм, за по-благовидно наречен либерален. По най-безцеремонен начин голяма част от левите захвърли своите партийни книжки. Използва безвластието на прехода, обяви държавата за лош стопанин и се включи в грабежа на народното имущество. Тези които останаха “леви”, обаче не им отстъпиха първенството. Привърженици на една и съща безнравствена идеология, леви и десни, олицетворение на безнравствеността, се хвърлиха яростно в разбойническата подялба и показаха нагледно резултатите от прилагането на дарвиновите понятия “борба” и “оцеляване на най-силните”.

 Тези които проповядваха светло бъдеще без Бог, цар и господар, отново са без Бога, но самите те се превърнаха в царе и господари.  

Същите тези преведоха своите народи “...през един лъжедемократичен преход, през политически интернационален и национален слугинаж, през узаконен грабеж и разруха, през хаос и насилие, в което жертвите, ако оцелеят, трябва да доказват защо са оцелели” /Ива Йолова. Интервю с акад. Светлин Русев, в. “Преса”, 11.04.2012 г./.

Зловещото политическо престъпление се предлага като изход и спасение от “диктатурата” на комунизма. Дивият капитализъм се проповядва и като сигурна основа за изграждането на добра социална държава. Но еволюционистите не желаят да видят, че “добрите основи” не трябва да се търсят в този или онзи обществен строй и свързаните с него различни форми на собственост. Стабилните основи за изграждането на здраво човешко общество са точно определени от Исус Христос:

“И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек,който е построил къщата си на канара., и заваля дъждът, духнаха ветровете, и устремиха се към тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който е построил къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо” /Матея 7:24-27/.

Бившият комунистически свят се отказа от Канарата Христос и реши да строи социализъм върху пясъчните основи на Дарвин. Комунистическите проповедници искаха да изградят един строй с човешко лице, но по правилата на дивите зверове. Явно такова пардоксално общество не може да се съгради. Ето защо сградата на строящия се социализъм беше отнесена от вихъра. Без да са се засрамили, атеистите бяха посрамени, защото не повярваха в писаното: “Ето полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; и който вярва в Него, не ще се посрами” /1Петр. 2:6/.

Камъкът е “избран, скъпоценен”, камъкът, който “...стана глава на ъгъла”, за тези, които вярват, а за невярващите това е “Камъкът, който отхвърлиха зидарите”, и “Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; защото се спъват о словото и са непокорни” /1Петр. 2:7,8/.

Спъването в словото и непокорството не е присъщо единствено на светското общество. То малко чете и малко се интересува от Словото. Жалкото е, че официалните църкви не оцениха явлението от гледна точка на Божия закон. Напротив! Включили се активно в освещаване на светски заведения, на грабителски банки и на алчни лихвари, чрез благославяне на агресивни военни действия, те като че ли одобриха сатанинското явление. Чрез това поведение църквите заслужено получават оценката на Бога:

“Всички Израилеви стражи са слепи, те са невежи; те всички са неми кучета, които не могат да лаят, които сънуват, лежат и обичат да спят. Да! Лакоми кучета, които никога не се насищат. Те са овчари, които не могат да разсъждават, всички са се обърнали към своя си път, всеки за печалбата си, всички до един. “ /Исая 56:10,11/.

Логично е, при състояние на църквата, наподобяващо заспала стража, да не се очаква по-добро състояние на обществото. Не може да се очаква и правилно отношение към Бога и към Неговия закон. Ето защо светът безцеремонно отхвърля Божия закон и дори иронизира Бога. Но Той ги пита:   

“А вие, синове на врачка, семе на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук. На кого се присмивате? Против кого сте отворили широко уста и изплезели език? Не сте ли чада на престъпление, семе на лъжа – вие, които се разпътвате от похот към идоли под всяко зелено дърво; ... ”./ Исая 57:3-5/.

Отричането от Бога и иронизирането на Словото води до тежки последици за обществото. Влошават се човешките взаимоотношения; създават се все по-несправедливи икономически отношения; разлагат се моралните устои на семейството и обществото; беззаконието се разраства в огромни мащаби и ерозира държавните институции. Пророкът много точно описва състоянието на атеистичното общество:

“...делата им са зли дела и насилието е в ръцете им. Нозете им тичат към греха и бързат да проливат невинна кръв; мислите им са мисли нечестиви; опустошение и разорение има в пътищата им. Те на знаят пътя на мира и няма правосъдие в стъпките им. ...Сами си изкривиха пътищата; никой, който ходи в тях не знае мир. ...Затова правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада, и честността не може да влезе. Да! Истината я няма и който бяга от злото, става плячка” /Исая 59:6-8, 14,15/.    

Единствената алтернатива на този гибелен път, за управлявани и овластени, за началници и подчинени, за създателите на принаден продукт и бизнесмени, е пътят указан в Божиите наредби:
„Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани” /Второз. 13:4/.