Страхотни дебати и остри нападки се вихрят в простраството относно “тълпата”, която “подскача”, но не обявява боята. Много лесно беше през 1997 година. Виновникът един – Жан Виденов, боята му червена. Спасителите консолидирани – сините талибани. Идеолозите, режисьорите – всички си бяха на своето място. Червените бандити имаха цялата власт, но не я желаеха. Поставиха на амбразурата един истински социалист и го жертваха в името на “демократичния” спасителен път, очертан в плана “Ран-ът”. Управлението на червените поеха наследниците на Луканов. Малко по-късно водачът им – противникът на НАТО, ще стане президент. От опонент, ще се превърне в послушник, и с гордост ще се снима с жертвите, които щедро дава, за да утоли жаждата на кръвожадните евроатлантически богове отвъд океана – Буш и Обама.
“Президентът на всички българи” подклаждаше огъня, направляваше “стрелбата” с паветата по главите на българските полицаи, и дирижираше подскоците, които стъпкаха Конституцията на площада. Волята на народа беше отхвърлена и заличена от унищожителния синьо-червен ураган.
За премиер беше назначен червено-син “експерт”, който умело разпродаваше и разпределяше народната собственост. На “плодородната” бандитска почва бързо израстваха чужди инвеститори, създаваха се чужди банки, изникваха български капиталисти, банкери и кредитни милионери – сини и червени.
Десидентите спряха да гладуват. “Интелигентите” от площада се прибраха, доволни от победата. Всички виждаха какво се случва, но мълчаха. Виждаше го и “президентът на всички българи”, но не каза на тези, които са го избрали, какво става. От кумова срама отправи към своя побратим лицемерната фраза, ”Иване, кажи си!”. Това беше достатъчно, защото керванът спокойно вървеше, а кучетата не лаеха.
Днес положението е много по-сложно. Интелигентите протестират, а десидентите гладуват, но липсва подготвен “спасител”. Предишната власт бързаше да си създаде и да утвърди едно “Движение на гражданите”, но малко закъсня. Освен това, народът не повярва в неговия “спасителен” план. Какъв недоверчив народ? Правят се опити за възкресение на мъртви политически трупове, трескаво се формират нови движения. Говори се за спазване на Конституцията, но това, което беше извършено съгласно нея /свободните избори/, не се признава. Намираме в среда, в която никой на никого не вярва. Напоследък се заговори и за необходимостта от нов морал, но никой не може да каже, откъде да се вземе. Дали да се върне на власт ”Моралният кодекс на строителя на комунизма”, дали пък да се потърси съвет от Буда или Мохамед?
Има универсален, вечен, непреходен морален закон, създаден от Бога, но атеистите имат алергия от него. Той е пречка за препъване по пътя по който се върви – пътят на беззаконието. Споделих пред мой познат необходимостта от признаването и приемането на този закон в нашия живот, но той възрази с аргумента, че това ще ограничи нашата свобода, извоювана в борбата с тоталитаризма.
Какво ще се случи, никой не знае. Колкото повече човек се заравя в интернет-средата, където се водят споровете и обсъжданията, където се дават предложения и се правят опровержения, толкова повече се обърква. Отворих блога на Кольо Колев – bosia. Останах с чувството, че там, като че ли се води война, но на въпроса “Какво да се прави?”, отговор не се дава.
“Интелигентната”, тихата революция продължава. Да се надяваме, че ще се намери изход, преди да избухне смъртоносната революция, с характеристиката на “великите” революции, избухнали в миналото във Франция и Русия, въпреки че във сатанинска религиозна среда, и сляпата вяра в бога-капитал, благополучният изход е утопия.
Георги Крумов
Тагове:
Демографската война на Путин срещу Европ...
Статуквото срещу реформите: по-общият пр...
Преди 80 години...
Ако....или поука от пълноводните реки !
Георги Крумов
Георги Крумов
Мисля, че е директор направление „Публична администрация” в Хюлет-Пакард за "Развиващи се пазари" и е член на настоятелството на Отворено общество на Джордж Сорос в България. С една дума е зарязала престижната си работа и е дошла в БГ да основе движение "Бъгария може" с осигурени 10 000 000 лв. кой знае откъде и с каква цел
Бързам да бягам от компютъра, защото жена ми ме гони с метлата и непрекъснато ми поставя други задачи.
Георги Крумов