О
Отново се връщам на ужасната дума “кретен”, употребена в постинга “Грижа за българския данъкоплатец”. Размислих и се отказах от нея. Причините ги посочих - към човека, за когото беше адресирана, предизвиква съжаление, към мене - омраза. В коментар по темата бях определен като наказан от Бога за подобно отношение към един мой брат /от гледна точка на Създателя/. Така е, признавам - не е етично да се правят квалификации. В тази връзка ще се върна назад, не за да се оправдавам, а за да разгледам по-ясно настъпилите “демократични” взаимоотношения между “братята”.

         В началото на своето управление бившият премиер обосноваваше необходимостта от строителството на “Белене”. В един момент обаче замълча. И преди да оповести новата си позиция, кукловодът го изпревари. Една сутрин, беше понеделник /не си спомням точно по коя телевизия/, посланикът се появи и със щастлива усмивка заяви, че “Белене” няма да се строи. Това предизвика известно съмнение във водещите, но щастливият щатски наставник ги увери, че информацията му е от сигурен източник. Веднага се разбра, че тя ще бъде потвърдена от премиерът–кукла на конци. Съвсем скоро той я потвърди.

         По-нататък думата се дава на говорителите, които нямат право на мислене. Тяхната задача е да следват “правата линия” и да разясняват на народа, как трябва, и как не трябва да се погребват милиарди. А комисионните за тези “погребения” са в милиони,  давани от Япония, САЩ или Русия. Откъде ще дойдат милионите, зависи от гробарите, които са на власт. Каквото и да се случи, погребението плащат българските граждани – милионите наши братя. Именно за тези братя съм загрижен, тях чувствам като истински братя, защото в тях не се намира такова долно лицемерие, лъжа, измама, лукавство и лакомия. При тях трябва да отидат Инджев, Сугарев и други “интелигенти-демократи”. С тях да живеят, с тях да гладуват и солидарно с тях да умират. Там да отиде Желю Желев, издал безумната команда, да се започне разграждането. Добра команда, но насочена в грешна посока. Марксистко-ленинската му атеистична философия трябваше да бъде разградена, а не народното стопанство.
         По времето на социализма майка ми работеше в “безотговорна” държавна кравеферма. Сто крави в един добър за времето си обор, ленти за извеждане на отпадъчните материали, и доилни апарати, свързани чрез тръбопроводи с огромна хладилна вана. Ред, чистота и тонове мляко на ден. Там работеха и цигани, между които мой съименник – Гошо-циганина. Циганите приемаха съвети, стараеха се и работеха както всички останали. На Гергьовден колеха по две агнета, пируваха, свиреха, пееха, танцуваха. Обикновено след такива празненства дълго време караха на хляб и вода, но хлябът достъпен, топъл и вкусен, изпечен в селската фурна.

         Десет години след нашествието на варварите-ликвидатори, срещам  Гошо-циганина. Пак работеше като кравар при един “европейски” фермер. Дванадесет крави в един ъгъл на същия онзи “комунистически” обор, но вече разграден, по команда на малоумниците от “кръглата маса”.

Няма ги лентите. Има лопати и колички. Няма я и ваната. Но тя не е и нужна. Достатъчни са кофите и гюмовете. Гошо изглеждаше като роб, изнемощял и изтощен. Оплака се, че работи от пет сутринта до девет вечерта. За този труд “фермерът” му давал по сто лева на месец. Не след дълго Гошо умря в бедност и нищета.

         Така аз виждам картината, на която са изобразени братята–варвари, и другите – ограбени, изоставени, гладни, унизени, и умиращи в мизерия. А що се отнася до думата, която премахнах, не съм загубил, защото има по-точни от нея. Употребява я Христос в притчата за богатия и неразумен човек: 

         “Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде. Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога” /Лука 12:20,21/.