Една ханаанка се моли за своята дъщеря:

         “Господи, Сине Давидов, дъщеря ми зле се мъчи от бяс” /Матей 15:22/.

         Учениците молят Христос да я отпрати, защото се   дразнят, че тя вика подире им. Вместо това, Той започва разговор с нея, в който тя изразява своята непоколебима вяра. Тогава Христос й казва:

            “О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час” /Матей 15:28/.

            Христос вдига на крака един паралитик, донесен при Него с постелка:

            “И Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: “Дерзай синко, прощават ти се греховете. ...И той стана и отиде у дома си” /Матей 9:2, 7/.

            Когато излекува един сляпороден човек, Христос казва:

            “Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. Когато съм в света, светлина Съм на света” /Йоан 9:4,6/.

            Бог не върши своите оздравителни дела половинчато. При болното от бяс момиче не остава и помен от мъчението. За паралитика постелката се явява напълно излишна. Слепецът е излязъл от мрака, защото е озарен от “Светлината на света”.

         “Чудото” с “проходилото” момиче не е от Бога, защото не е никакво чудо. Момичето продължава да седи в своята количка, и при споровете във връзка с прохождането, се страхува да стане и да се раздели с нея. А когато свещеникът приписва подобни “чудеса” на Бога, той нанася удар по Неговия авторитет и разколебава колебливите вярващи. Сцената, разиграла се в храма, документирана от репортер на “btv”, нагледно представи нашето мизерно духовно състояние. Това състояние е в резултат на неубедителното и неефективно православно проповядване, възвеличаващо славата на църквата, и помрачаващо славата на Бога. За това състояние огромна “заслуга” има и дългогодишната атеистична диктатура, която продължава да вилнее в нашата образователна система и да трови съзнанието на младото поколение. А “Светлината на света” е покрита с черно наметало, за да не пречи на “прогресивното” развитие на светската ни държава. Защо? Отговор на този въпрос дава Христос, в разговор с  един юдейски началник, на име Никодим: